Венецуелци пак бягат – преди от кризата, сега от коронавируса

Преди година Джени Салазар е напуснала родната си Венецуела, тръгвайки към съседна Колумбия. С нея е 9-годишната й дъщеря и багажът на двете се събира в един куфар.

Прогонени от бедността във Венецуела, двете тръгват пеша към колумбийската столица Богота.

"Беше трудно да се изкачваме и слизаме по тези планини. Но беше единственият начин, по който можем да оцелеем. Да останем във Венецуела означаваше да умрем", разказва 34-годишната улична продавачка.

Но тази седмица Джени отново тръгва на път през Андите, заедно със стотици, може би дори хиляди венецуелци, които се връщат у дома, след като животът им в чужбина е бил разтърсен от пандемията от коронавирус.

"Малкото ми момиче е моят малк боец", казва Джени Салазар, докато двете върят към венецуелската граница. Дъщеря й носи плюшено мече и бутилка вода на гърба си.

Много от страните в Южна Америка са задължили гражданите си да спазват социална изолация. Мерките означават, че много хора като Джени губят работата си - и покрива си.

Така те се връщат към една добре позната за тях криза - онази, от която са избягали.

"Исках да се върна във Венецуела тази година, но не по този начин", обяснява Джени, почивайки си на крайпътен камък край магистралата северно от Богота. Представяла си се на автобус, гледаща филм, с дъщеря й, спяща до нея.

Николас Мадуро, президентът на Венецуела, който от 15 месеца насам се противопоставя на кампания на Запада, която цели да го свали от власт, се възползва от обратния поток на хора км страната му, за да покаже едно - управлението му е успешно. Въпреки че едва 0,03% от избягалите са се върнали.

Според изчисления на ООН малко над 4,5 млн. венецуелци са избягали от страната в последните години, прокудени от безпрецедентната икономическа депресия в страна, в която не се води война,

Миналата седмица Мадуро заяви, че завърналите се са избягали от "дивашкия капитализъм", от ксенофобията и дори от "фашистките" чужди страни, чиито лидери са в конспирация, целяща да го свали от власт.

"Те искат да се върнат... И аз се обръщам към тях: Братя и сестри! Съграждани и съгражданки! Добре дошли! Родината ви приема с отворени обятия!", заяви Мадуро, който очаква 15 000 венецуелци да се върнат от Еквадор, Колумбия и Перу.

Според него 1600 души са се върнали още миналия уикенд и граничните власти са били инструктирани да ги приемат с "любов и загриженост, както и с кръвни тестове, с които да се докаже, че не са носители на коронавируса.

Засега повечето , дошли обратно във Венецуела, си идват от Колубмия, където 2 млн. венецуелци потърсиха подслон.

Венцуелци обаче бягат и от Еквадор, разказва социалният работник Луздей Оливо Родригес.

"Много хора се връщат обратно", казва Оливо, обвинявайки "отчаянието" на онези, които разчитат на неформалната икономика на Гуаякил, 2-милионният еквадорски град. Там венецуелци са продавали дрехи, храна или калъфи за мобилни телефони на улицата.

"Нямат друго средство за оцеляване", обяснява Оливо.

Пред връщащите се обаче има дълъг и опасен път към Венецуела, дори и без пандемията от коронавирус.

Мадуро предупреди, че бежанците, които са дали положителна проба, ще трябва да отидат в болница, а отрицателните да прекарат двуседмична карантина в хотели.

"Взимаме всички предпазни мерки, за да не допуснем положителни случаи във Венецуела", каза той.

Но Давид Смолански, опозиционер в изгнание, който защитава мигрантите от Венецуела, твърди, че стотици от завръщащите се просто отиват в мръсни и мизерни правителствени сгради, където трябва да изтърпят карантината си.

"Тези венецуелци биват третирани като добитък", пише той в Twitter.