Борбата за влияние и китайската дипломация на маските в Източна Европа

Когато първата пратка медицинска помощ от Китай за борба с коронавируса кацна в Белград, президентът на Сърбия беше там, за да целуне китайското знаме. В Унгария властите омаловажиха помощта от Европейския съюз и приветстваха помощта от Пекин. В Чехия президентът заяви, че само Китай е бил насреща, докато вирусът се е разпространявал.

За разлика от други места, където Китай се мъчи да излъска имиджа си, опетнен от първоначалния му подход за справяне с коронавирусната епидемия, Пекин няма никакви проблеми да поддържа трудно извоюваните си позиции в Източна Европа, където се бори за влияние с ЕС, както и с Русия в страни като Сърбия, пише Асошиейтед прес.

Китай беше критикуван от мнозина на запад заради несправянето си със здравната криза в началните етапи, дължащо се на политически мотивирано разтакаване, докато в същото време вирусът се разпространяваше с бясна скорост в една от големите китайски провинции и нейната столица Ухан. Сега Пекин се опитва да промени тези възприятия чрез "дипломация на маските" - комбинация от политика на меката сила, политически послания и помощ, имащи за цел да го представят като щедър и полезен съюзник.

Китай от години засилваше своето политическо и икономическо влияние в Югоизточна Европа с помощта на глобалните си инвестиционни проекти в рамките на инициативата "Един пояс, един път". Излъскването на имиджа след епидемията намери благодатна почва в страни като Унгария и Сърбия, чиито популистки лидери развиват близки отношения с Москва или Пекин.

Доставките с помощ предизвикаха овации и в Италия, Испания, Нидерландия и Словакия, макар че някои от доставените комплекти с тестове за коронавирус и маски за лице се оказаха дефектни.

"Трябва да сме наясно, че има и геополитическа компонента, включително борба за влияние, чрез създаването на изкривени представи и чрез политиката на щедрост", написа наскоро в блог първият дипломат на ЕС Жозеп Борел, визирайки Китай. "Въоръжени с фактите, ние трябва да защитим Европа от нейните клеветници", добави той.

Китайските власти многократно отричаха Пекин да се стреми да извлече политически дивиденти с предоставянето на медицинска помощ на други страни, заявявайки, че тези твърдения произтичат от дълбоко вкоренено неразбиране на Запад на намеренията на Китай.

Докато 27-те от ЕС бяха заети да се борят с вируса на фона на недостиг на оборудване и предпазни средства, доставките от Китай бяха хвалени, дори и когато за тях беше заплащано.

В Сърбия, страна кандидатка за членство в Евросъюза, властите и държавните медии омаловажаваха милионите евро субсидии и заеми от Брюксел и хвалеха праткитe, даренията и покупките от Китай.

Опозиционни формации поискаха помощта от страна на Пекин да бъде разкрита и съпоставена с очевидно доста по-голямата европейска помощ, но тези призиви бяха неглижирани.

Прокитайският разказ включваше билбордове в подкрепа на китайския президент Си Цзинпин, когото сръбският му колега Александър Вучич редовно нарича свой "брат".

"Европейската солидарност не съществува. Само Китай може да помогне", каза миналия месец Вучич, докато обявяваше извънредно положение, което му предостави разширени правомощия за времето на здравната криза.

Въпреки всичко предложение на сръбския премиер да бъде издигнат паметник в чест на отношенията на страната с Китай по време на епидемията предизвика негативни реакции сред някои прозападно настроени сърби.

"Трябва ли да издигаме паметници на тези, които предизвикаха глобалното разпространение на пандемията, включително (в) Сърбия, и в същото време лъжеха", попита един коментатор.

И Сърбия, и Унгария са важна врата към Европа за Китай чрез китайските инфраструктурни и инвестиционни проекти.

Китайските инвестиции в Сърбия включват заеми за приблизително 6 милиарда долара за строеж на магистрали, жп линии и електроцентрали, както и договори за изграждане на телекомуникационни мрежи пето поколение и закупуване на оборудване за следене чрез лицево разпознаване. Американски представители предупредиха, че дипломацията на Пекин на "дългови капани", може да струва на тези страни суверенитета им, ако не обслужват заемите си.

Авторитарното правителство в Унгария многократно е хвалило Китай и други азиатски страни, благодарейки им за това, че доставят маски, апарати за обдишване и друго оборудване, необходимо по време на пандемията.

В същото време унгарският премиер Виктор Орбан и министри омаловажиха помощта от другите еврочленки и от съюза като цяло. Те омаловажиха и критиките към извънредните правомощия, предоставени на унгарското ръководство за времето на обявеното заради пандемията извънредно положение.

"Цяла Европа, включително Западна Европа, винаги е извънредно критичнa и често пъти е готова да поучава и да чете лекции за същността на демокрацията, (но) накрая всички се редят на опашка в Китай за стоките, нужни им за да предпазят здравето си", каза миналата седмица в унгарския парламент външният министър Петер Сиярто. "Така че е възможно след края на коронавируса европейската политика в сферата на източните отношения да се наложи да бъде леко преоценена", заяви той.

Група експерти, наблюдаващи присъствието на Китай в Югоизточна Европа, предупредиха в доклад от този месец, че "Китай е все по-активен в политическата, икономическата и социалната сфера" в региона.

Чешкият президент Милош Земан, известен с проруските и прокитайските си възгледи, заяви в телевизионно обръщение на 19 март, че "Китай е единствената страна, помогнала на Чехия за доставянето на (предпазно) оборудване".

Експертът по Китай Мартин Хала го контрира, критикувайки това, което нарече "огромна пропагандна кампания около така наречената помощ" от страна на Пекин. Той каза пред чешката обществена телевизия, че това не е помощ, а "обикновена търговска доставка"./БТА/