Кафето, месото, шоколадът миришат ужасно след COVID: Какво е паросмия?

Деирдре оприличава миризмата на тялото си на суров лук. Дийпак казва, че любимият му афтършейв мирише гадно, а кафето като почистващи продукти. Джули си мисли, че и кафето, и шоколадът миришат на изгоряла пепел.

Повечето хора са наясно, че основен симптом на COVID-19 е загубата на миризма или аносмия. Тя може да продължи седмици или дори месеци. Все по-често обаче тези, които са се възстановили, впоследствие развиват друг дезориентиращ симптом - паросмия или изкривено обоняние. Това значи, че неща, които някога са миришели приятно, сега миришат лошо.

COVID-19 не е единствената причина за подобно състояние - наранявания на главата и други видове инфекции също могат да го предизвикат, но Sars-CoV-2 изглежда особено умел да предизвика това сензорно объркване. Според едно скорошно международно проучване около 10% от тези, които да загубили обонянието си заради COVID-19, са имали паросмия непосредствено след заболяването. Този процент се е увеличил до 47%, когато респондентите са били интервюирани отново шест или седем месеца по-късно.

Въз основа на текущите оценки на инфекцията може да има 7 милиона души по света с паросмия в резултат на COVID-19, изчисляват изследователите.

"Това е в мащаб, който никога досега не сме виждали", казва д-р Дуйка Бърджес Уотсън от университета в Нюкасъл, който изучава психологическото въздействие на паросмията.

Това не е проблем само с носа. "Това може да окаже дълбоко влияние върху качеството ви на живот - от начина, по който се храните, до това как общувате или общувате със значими други хора, до нивото на това дали наистина се чувствате в безопасност да излезете от къщата си или не", казва Уотсън.

52-годишната Лесли Матюс от Болтън губи обонянието си, след като се заразява с COVID-19 през януари. То започва да се връща през август, но повечето тоалетни принадлежности и хранителни продукти миришат непознато за нея. "Имам две основни изкривени миризми. Първата е миризма от химически тип, която присъства в повечето тоалетни принадлежности и газирани напитки. Всички аромати и афтършейвове имат една и съща отвратителна миризма, което прави непоносимо дори преминаването покрай хора по време на пазаруване", казва тя. "Втората е тази, кояно мога да оприлича само на ужасната миризма на пелена на бебето. Всички меса, сготвени по какъвто и да е начин, миришат на това, заедно с всичко препечено, печено и пържено."

Тъй като толкова много храни предизвикват паросмията й, диетата на Лесли в момента е ограничена до шепа "безопасни храни", включително овесена каша, бъркани яйца, поширана сьомга, грозде и султанки. Тя усеща гадене за секунди, след като някой включи тостер. "Не мога да вляза в кафене и постоянно се оправдавам пред приятелите си, тъй като това вече не е приятно изживяване", казва тя.

Ограниченото хранене и загубата на тегло са често срещани сред хората с паросмия, казва Уотсън: "Другите хора започват да преяждат, защото промененото им обоняние ги кара да се чувстват неудовлетворени след хранене."

Също така често срещано е промененото възприемане на телесната миризма, както собствена, така и чужда. "Това може да доведе до загуба на социална интимност, или защото сте твърде уплашени, за да бъдете в компанията на други, или откриете, че компанията на другите предизвиква паросмията ви", казва Уотсън. "Виждал съм случаи на хора, които чувстват, че трябва да напуснат партньорите си, защото не могат да понасят миризмата му. Как да кажеш на човека, когото обичаш, че намираш миризмата му за отвратителна?"

Един от най-тежките случаи, с които се е сблъскала наскоро, е човек, чиято паросмия е била предизвикана от миризмата на чист въздух. "Той буквално не можеше дори да ходи от стая в стая в къщата си. Ако излезе навън, усещаше как отвратителната миризма на въздуха прониква във всичко."

Добрата новина е, че учените започват да разкриват молекулярните механизми на паросмията, което в крайна сметка може да доведе до по-добри начини за лечение.

В носната кухина, на около 7 см зад ноздрите, има тънка мембрана, осеяна със специализирани клетки, наречени обонятелни сензорни неврони, които улавят молекули на миризмата от въздуха, който вдишваме и издишваме, и изпращат електрически сигнали до мозъчната област, която обработва мирис.

Инфекции като COVID-19 могат да увредят тези неврони. Настоящата водеща теория е, че докато се регенерират, може да възникне неправилно свързване и нарушена сигнализация, което води до паросмия.

"Ако има нещо нередно с цялата командна верига сред обонятелните нерви, тогава мозъкът не може да получи пълен сигнал", казва Криси Кели, основател на благотворителната организация за загуба на миризма AbScent, която страда от паросмия, след като развива инфекция на синусите през 2012 г. "Тогава хората съобщават за странни миризми, които всъщност не могат да опишат, които са трудни за определяне.“

Тригерите варират от човек на човек, но често се появяват много от едни и същи вещества: кафе, месо, лук, чесън, яйце, шоколад, душ гел и паста за зъби.

Отделно изследване на д-р Джейн Паркър от Университета в Рединг и колеги започва да хвърля светлина върху това защо тези вещества са толкова проблематични. В последните експерименти те разбиват аромата на кафето на съставните му молекулярни части и ги пускат под носа на хора с паросмия и незасегнати доброволци.

Това показа, че паросмията не е свързана със способността на човек да мирише. По-скоро има определени съединения, които предизвикват чувство на отвращение у много хора с паросмия, но които незасегнатите хора са склонни да описват като приятни. Много от тях съдържат сяра или азот, въпреки че не всички такива съединения са тригери. Те също така са склонни да бъдат открити от човешкия нос при много ниски концентрации.

Най-често съобщаваният задействащ фактор в кафето е 2-фуранметанетиол, който незасегнатите участници описват като печени пуканки или миришещи на дим. "Много хора с паросмия го описават като "ново кафе, така мирише моето кафе сега", казва Паркър. "Други го описват като ужасно, отвратително. Никога преди не са усещали нещо подобно."

Засега Уотсън препоръчва на всеки, който страда от паросмия, да напише списък с всичките си тригери и да го залепи някъде, където другите членове на домакинството могат да го видят, за да могат да им помогнат да избягват тези вещества или да намерят алтернативи. Например - много от съединенията, които Паркър и нейните колеги са идентифицирали, се създават по време на химическата реакция, която придава на печена, пържена или препечена храна отличителен вкус. Различните техники за готвене могат да направят едни и същи храни по-малко неприятни за хората с паросмия.

Друг въпрос без отговор е колко дълго възстановяващите се от COVID-19 могат да очакват тяхната паросмия да продължи. "На хората, които са имали паросмия преди COVID им е отнемало от шест месеца до две или три години, за да се възстановят, така че това е дълъг процес", казва Паркър.

За някои хора определени вещества може никога да не миришат точно така, както ги помнят, но това не означава, че качеството им на живот няма да се подобри драстично, казва Кели. "Трябва да търсите изцеление и качество на живот, което да ви кара да се чувствате добре от ежедневните си преживявания", казва тя. "Това трябва да е критерият за възстановяване."