Благовещение, Благовец, половин Великден

Днес празнуваме Благовещение. Празникът е в чест на Благата вест, която Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син – Спасителя на света.

Благата вест дава и името на празника – Благовещение. В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Православните християни, които спазват поста, могат да ядат риба.

Благовещение е един от големите християнски празници, отбелязван от църквата от седми век насам. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

Празникът е най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите - господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат.

През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.

Именници са Благовест, Благовеста, Благой, Блага.