Президент, вице и премиер качват доверие

Еврокомисарят Кристалина Георгиева продължава да бъде с най-висок рейтинг в държавата. Тя се ползва с доверието на 58% от българите.

Веднага след нея е новоизбраният президент Росен Плевнелиев, който е одобряван от 52% от хората. В сравнение с месец януари той е покачил рейтингът си с 4%.

Това показват данните от последното социологическо проучване на "ББСС Галъп интернешънъл", направено в периода 26 януари-1 февруари. 

Третото място държи премиерът Бойко Борисов с доверие от 43%, което е с 2% повече от миналия месец.

Предишният президент Георги Първанов е на четвърто място с одобрение от 37%, като рейтингът му е по-нисък с 4% в сравнение с януари.

След него на близки позиции са кметът на София Йорданка Фандъкова и председателят на сдружение "България за гражданите" Меглена Кунева.

На шесто място е вицепрезидентът Маргарита Попова. Тя обаче е повишила с 6% доверието към себе си в сравнение с януари  - от 26% на 32%.

Следват министрите Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Николай Младенов.

С най-ниско доверие традиционно остават Ахмед Доган, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Волен Сидеров и Яне Янев.

Всеки втори у нас (53%) очаква Росен Плевнелиев да бъде добър президент. 13% обаче смятат, че той няма да бъде добър държавен глава. Останалата една трета от запитаните не могат да преценят.

Доверието в институцията на президента също показва тенденция на постепенно увеличение в последните месеци. Ако през пролетта и лятото на 2011 г. то се е движило на нива от 35-37%, то с изборите плавно се повишава до дялове близки до 50%.

Изследванията за последните 20 години показват, че месеците на повишаването на доверието в институцията са обичаен и логичен процес, който съпровожда и следва президентските смени.

Така е и при встъпването в длъжност и на Петър Стоянов през 2007 г., и на Първанов през 2002 г.

Доверието към победителя в изборите естествено се пренася и върху институцията. Първите месеци на мандата са времето, в което постепенно общественото мнение припознава новата фигура на "Дондуков" 2 и амортизираното за пет години доверие към институцията започва да расте, коментират от "ББСС Галъп интернешънъл".

От особена важност обаче е спецификата на текущата политическа ситуация, изборните резултати, наличието ярка опозиционна алтернатива и политически противници на текущия президент, степента на политизация на обществото, неговата поляризация и т.н.

Така например в драматичната зима на 1996-97 г. с избора на Стоянов президентската институция само за половин година повишава доверието към себе си от 18% през есента на 1996 г. до 85% през пролетта на 1997 г. Там е и "таванът" за Стоянов, последван от стъпаловидно спадане на доверието.

Това постепенното "износване" на доверието е обща черта на властта – същото важи и за правителствата, за министър-председателите, за другите двама досегашни президенти в най-новата ни история.

При Първанов например институцията утвърждава доверието в себе си чак до лятото на 2005-а, когато е достигнат максимумът от 70%.

Тогава започва плавен спад, който е само временно спрян от преизбирането на Първанов. През пролетта на 2008-а недоверието към институцията "застига" доверието, а от есента на 2010 г. до края намандата на Първанов недоверието вече е повече.