MBA – married but available*

Когато преди няколко години българското правителство продава в рамките на приватизацията голяма фирма на чуждестранен инвеститор, представители на чуждата компания се запознават с ръководството на българската фирма, харесват го и решават да запазят местните мениджъри. Те очакват българите да познават добре компанията, процесите в нея и местния пазар и да я ръководят по-добре от внесени чуждестранни мениджъри, които тепърва трябва да навлизат в спецификата на дружеството и икономическата обстановка.

Звучи логично и разумно. Но не след дълго инвеститорът с изненада открива, че компанията затъва в загуби. Извършената проверка показва, че най-вероятната причина е некомпетентно управление. След като инвеститорът „внася” чуждестранни мениджъри, финансовите й резултати значително се подобряват. Въпреки че името на компанията остава анонимно, историята е действителна. Има ли проблем с българските мениджъри и къде се корени той?

Действителността и фактите говорят, че цялостното равнище на мениджмънта в България е на ниско равнище спрямо нивото в Европа, Северна Америка и дори Азия. Основната причина за това се корени в образованието. Човекът с лидерски заложби е лесно разпознаваем в тълпата, но добрите мениджърски качества не са вроден талант, а са плод на много усилия, работа, обучение и опит.

Какво обаче получават студентите в България?

Висше образование със степен бакалавър и/или магистър, базирано основно на теория. Образованието не среща нуждите на бизнеса и това е широко дискутиран в медиите проблем, но решението му все още е далеч. Не по-малко належащ е проблемът с недостатъчното и/или неподходящото образование на мениджърите.

Как изгледа ситуацията в световната практика? На запад обучението по мениджмънт започва след завършването на висше образование и след известен практически опит, обикновено поне три години. Именно подобна теза развиват проф. Кристос Гроуз, лектор в International Hellenic University (Гърция), както и Владимир Борачев, управляващ директор на Avon, който има MBA степен от испанския IESE.

Програмите MBA, Masters of Business Administration, представляват световния стандарт в обучението по мениджмънт и се предлагат от специализирани акредитирани бизнес училища.

„Обучението е организирано в модули, които обхващат всичко за мениджмънта - т.нар. hard skills, които включват финанси, маркетинг, продажби и т.н. и soft skills, които обхващат обучение в областта на лидерството, отношенията с хората, решаването на проблеми и личното развитие. Т. нар. soft skills се учат много малко в България, почти никъде не са застъпени, а са много важни в управлението,” споделя Румен Соколов, управител на „Сервиз Финансови Пазари”, дъщерно дружество на "Българска Фондова Борса - София", който е завършил EMBA (Еxecutive MBA) в Cotrugli Business School.

„Много полезно е, че много от лекторите по програмата са действащи мениджъри, които преподават на базата на действителната практика,” допълва Соколов, за когото практическите умения, придобити по време на обучението, са безценни. Практическата част в MBA програмите се изразява най-вече в решаването на практически задачи, т. нар. cases, които включват групова работа, брейнсторминг и възможност за обмяна на опит с мениджъри и професионалисти от други сектори на икономиката, с различни начини на мислене и методи за решаване на казуси. MBA програмите обикновено включват студенти от различни държави, с различна култура, различни нагласи и методи на управление и взимане на решения, като това многообразие помага за разширяване на хоризонта на мениджъра и за изграждането на цялостен мениджърски подход в условията на все по-глобализиращата се икономика.

Създаването на контакти, или т.нар. networking, е най-важната полза от обучението, смятат участници.

„Срещаш се други мениджъри на средно и високо ниво, научаваш как мислят хората от различни икономически сектори и държави. Аз имах възможност да се запозная с поне 50 човека и тези контакти са безценни. И сега винаги мога да се обадя на някого, примерно в Хърватска, да помоля за съвет или помощ, и ги получавам, ако не лично от човека, то от негов контакт. Това е много важно в процеса на управление.”

Какво показват изследванията за България?

Все повече български компании осъзнават, че бъдещият им растеж и развитие са свързани с излизане извън границите на страната и навлизане на чужди пазари. Но за да могат да пробият и да оперират успешно на чужди пазари, на тях им е необходим мениджмънт с опит, който отговаря на европейските и световните практики, така че да може да посрещне предизвикателствата и да се справи с проблемите на едно по-всеобхватно мултинационално ниво.

Около 250 000 души взимат теста GMAT всяка година, като около 70% от тях го правят с цел кандидатстване за МВА програма, показват данните на GMAC (организаторите на GMAT). Според тях обаче едва 294 човека, които живеят в България, са взели изпита през 2011 г., което е 1,2% от общия брой на всички кандидат-студенти в Европа. „Поне два пъти повече са българите, които живеят извън родината, но са взели изпита през миналата година“, поясни за Investor.bg Илиана Бобова, мениджър „Консултантски услуги” в Access MBA. По думите на Дираж Саха, маркетинг мениджър в Access MBA, над 500 кандидати в България са започнали MBA програма за последните три години.

Най-често българският MBA кандидат е на възраст над 26 години (75%), а все по-често е от женски пол. Тази тенденция отразява регионален тренд, като в Румъния например 75% от кандидатите са от женски пол. Според Саха това се дължи и на стремежа за разчупване на традиционната мъжка доминация в тази сфера особено в Източна Европа. Над 50% от участниците в индивидуалните срещи за представяне на училища имат над 3 години професионален опит, като една трета от тях са мениджъри и ръководители на отдели в компаниите си. Регистрира се е и увеличено търсене на MBA от страна на мениджъри с 5-10 годишен стаж.

Традиционно най-много кандидати искат да учат в родините на това обучение – Великобритания и САЩ. Според Владимир Борачев мениджъри, които искат да продължат кариерата си зад Океана, трябва да изберат задължително американско училище, а тези, които предпочитат да останат в Европа – европейски университет заради големите разлики в културата на управление. Напоследък обаче много кандидати избират програми на чуждестранни университети, базирани в България, което се дължи в голяма степен на финансовата и икономическа криза.

Все още над 50% от кандидатите се целят в ниския и среден клас програми, но в последната година се наблюдава нарастване на бюджета, който кандидатстващите биха заделили за обучението си. Средната инвестиция е в рамките на между 30 и 60 000 евро, но има програми и за над 110 000 евро. По думите на Мария Темелкова, старши консултант „Подбор на персонал“, в Manpower България, която има МВА степен от CEU, инвестицията може да се възвърне в рамките на между 3 и 7 години.

Оживена дискусия предизвика статистиката относно възвращаемостта на инвестицията в България. Според проучването над 50% от анкетираните са получили повишение на заплатите в порядъка между 10% и 80%. Саха подчерта, че в световен мащаб тенденцията е за увеличение на доходите в порядъка на 100% до 120% след завършване на елитна МВА програма.

Според Илиана Бобoва статистическите резултати от проучването в България са повлияни от няколко фактора. Един от тях е, че голяма част от хората, които се записват в МВА програми, вече са на високи управленски нива и не могат да очакват значително изкачване в йерархията и съответно драстично увеличение на заплатите. Също така немалък процент от МВА студентите имат собствен бизнес и за тях въпросът за увеличението на заплатата не е релевантен.

Когато Борачев е завършил обучението си през 1998 г. обаче, той е получил „шоково“ за него увеличение на заплатата си от около 250% от тогавашния си работодател – Xerox.

„Позициите за топ мениджъри задължително имат изискване за MBA обучение“, заяви и Дафина Дамянова, управител на компанията за подбор на персонал „Корект Консулт България“. По думите й през последните години се наблюдава тенденция експатите, ръководили досега българските клонове на чужди компании, да си заминават и тяхното място да се заема от български мениджъри. И Дамянова, както и Темелкова, не пропуснаха да очертаят и тревожния за тях факт, че българските мениджъри не са достатъчно мобилни. Така например Manpower е срещнала трудност с намирането на мениджъри за базирани в Рагзрад и Айтос компании въпреки високите финансови стимули. Дори и за град като Стара Загора обаче „Корект Консулт България“ е търсила подходящ мениджър в продължение на полови година. „Имахме чудесни кандидати, но не бяха готови да напуснат столицата“, разказва Дамянова. По думите й в крайна сметка клиентът прави компромис с част от изискванията си, за да попълни позицията в южния град.

Акредитираните бизнес училища, които предлагат МВА програми са немалко и изборът на подходящо училище и програма е труден. Access MBA One-to-One Tour може да улесни много този избор, тъй като осигурява индивидуални срещи с представители на най-добрите бизнес училища в света. Екипът от професионалисти на Access MBA предлага консултации относно спецификата на различните бизнес училища и МВА програми, така че всеки може да получи подробна и релевантна информация, която да му помогне да избере подходяща и съобразена с индивидуалните му нужди програма. Access MBA организира среща между потенциални МВА кандидати и представители на най-престижните бизнес училища в София за шеста поредна година.

* женен, но на разположение (за предложения напр.)

Още новини за обучения четете в Investor.bg