Застраховката "Достойни старини" като още един данък "труд"

Вместо да реформира из основи пенсионната система и да се премине към лични пенсионноосигурителни сметки, правителството предлага постепенно да бъде въведена доброволна и задължителна застраховка, наречена "Достойни старини".

Идеята е залегнала в концепцията за насърчаване на активния живот на възрастните хора (2012 – 2030), но в документа не се съдържат повече подробности за размера на застраховката, както и какво точно тя ще покрива.

Предложението за застраховката „старост“ всъщност не е ново. Още през 2010 г., когато се водеха най-разгорещените дискусии за пенсионната реформа, социалният министър Тотю Младенов предложи от 2012 г. да плащаме допълнителна вноска за старост. Вноските трябваше да се натрупват в целеви фонд към Националния осигурителен институт (НОИ), като се предвиждаше средствата да се използват в подкрепа на пенсионерите и строителство на старчески домове.

Освен бягството от отговорност изцяло да се реформира пенсионната система, предложеното „нововъведение“ илюстрира и опит да се натовари българинът с още един данък върху труда му в тежки икономически времена с мотива, че властта иска да въведе модел за финансиране на дългосрочните грижи за възрастните хора в страната.

Застраховката „старост“ като нов данък „труд“

Според икономиста Петър Ганев от предложената застраховка няма особен смисъл, тъй като и сега всеки е възможно да „се застрахова“ и да си осигури старините – от една страна чрез задължителната осигуровка за пенсия, от друга – чрез доброволното осигуряване, и от трета – като спестява сам.

По думите на икономиста понеже думата „осигуровка“ е натоварена с напрежение около дебатите за пенсионната реформа, е въведена по-модерната дума „застраховка“.

Ганев смята, че правителството не предлага нещо качествено ново, а се възползва от новата формулировка, за да „замаже очите“, че се прави някаква промяна.

Той допълни, че предложението е опит да се увеличи солидарната осигурителна вноска за пенсия, което обаче не е удачно във време на тежка криза и период на възстановяване на икономиката.

Работодателите също не приемат да им се вменяват допълнителни разходи във време на криза. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев коментира, че работодателските организации няма как да влияят върху приемането на подобни идеи, ако предложението предвижда доброволно сключване на такава застраховка, но определи задължителното й въвеждане като неразумно.

По думите му пътят за реформиране на пенсионната система не минава през увеличаването на пенсионно-осигурителната тежест, а през вдигането на възрастта за пенсиониране и осигуряването върху реалните доходи.

Още четете в Investor.bg