Коалиция с този ГЕРБ? Никога!

"Коалиция с този ГЕРБ? Никога!", заявява в интервю за "Преса" Иван Костов, лидер на ДСБ. "Този ГЕРБ е наш политически противник. ГЕРБ трябва радикално да се промени, за да стане способен ние да му станем коалиционни партньори. Не можем с хора, които реставрират Живков и символите на живковизма, които заиграват с Русия и не могат членоразделно да защитят българските интереси, да правим каквото и да било. Трябва много да се замисли десният избирател и демократът въобще дали искат така да се управлява страната, с техните гласове", допълва Костов. ДСБ ще влезе в парламента, е посланието на лидера на партията.

"Негативен вот има, няма кой да го обере", коментира "Сега". Преди всички избори една от основните теми е кой ще обере негативния вот. Мнозина предричат, че най-голямото парче от баницата на негативния вот ще се падне на партията на Меглена Кунева. Дори да приемем, че тези прогнози ще се сбъднат, това едва ли ще е от особено значение за крайните резултати. На предстоящите избори всеки, който залага основно на някакъв негативен вот, ще сбърка. Има всички основания да се мисли, че ако въобще има подобен вот, той ще бъде много слаб откъм количество гласове. Това, разбира се, съвсем не означава, че настоящото управление не е акумулирало негативизъм срещу себе си. За да може обаче този негативизъм да се превърне в реален фактор на изборите, е необходима политическа алтернатива, която да го поведе. Дори най-големите критици на сегашната власт няма как да отрекат, че към този момент в политическото пространство няма формация, която да е съумяла да консолидира обществено недоволство, породено от нейни действия или бездействия.

"Конфликтът на интереси - дребно нарушение и едра привилегия", коментира "Сега". Конфликтът на интереси не е за всеки, само избрани могат да си позволят тази привилегия - внушава практиката на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси за малко повече от година. В класическия случай конфликтът на интереси е свързан с лично облагодетелстване или уреждане на роднини благодарение на заемания пост. Това, в което комисията успя "да се докаже", обаче е прокарването на дебела разграничителна линия между два вида казуси, в които при идентични по същество обстоятелства има конфликт на интереси за едни, а за други - за голямо удивление - няма. Така онези, които са във властта или са я напуснали, без да се конфронтират с нея, задължително издържат проверката с "6", дори когато благодетелстването им е видно с просто око. Останалите, които нямат протекцията на силните на деня, попадат безмилостно под ударите на закона.

 "Няма логика всяка служба да подслушва", коментира в "Труд" Чавдар Червенков, директор на Европейска програма в Центъра за изследване на демокрацията. Според него очаквано дискусиите по новите закони за цивилното и военното разузнаване, както и за НСО, се фокусират основно около гражданския контрол над службите и гаранциите, че няма да се допускат злоупотреби с основни права. Когато говорим за тайни служби в едно демократично общество, възниква и въпросът кой и до каква степен може да разпростира контрола над тях. Както и как данъкоплатците да са убедени, че ефективно се харчат парите им. Що се отнася до очакването да има тотална публичност на разходите, трябва да е ясно, че информацията за част от тях ще бъде класифицирана. Идеята за обществен контрол, като се заставят службите да отговарят на искания по Закона за достъп до информация, на пръв поглед не издържа. Тук трябва да се отговори първо на въпроса дали службите произвеждат обществена информация по смисъла на този закон. Според автора добре е, че най-после има проекти за закони на службите и те се обсъждат публично.

Референдумът за "Белене" опря до Конституционния съд, съобщава "Сега". Проблемите около референдума за АЕЦ "Белене" нарастват лавинообразно. Вчера "Синята коалиция" се закани да се обърне към Конституционния съд, който да се произнесе дали е законно да се проведе общонародно допитване по зададения от БСП въпрос. Според синия депутат Михаил Михайлов той създава правното основание да се смята, че е поставен като инвестиционно намерение. "А според закона за прякото участие на народа във властта на референдум могат да бъдат решавани единствено проблеми от компетентността на НС", обясни той. "Белене" стана централна тема и в парламента. Депутатите създадоха поредната временна анкетна комисия, която ще проверява всички данни, факти и обстоятелства около строителството на АЕЦ "Белене" от 2002 г.до март 2012 г.

"24 часа" се обръща към своя социологически щаб по въпроса за референдума за АЕЦ "Белене". Михаил Константинов, математик, изчислява - за да е законен референдумът, трябва до урните да отидат 4 350 000 души. Толкова са гласували на последните парламентарни избори, но не можеш да ги изкараш на зимен референдум. По тази причина той ще бъде провален. "Референдумът е опит за стягане на БСП електората, искат да покажат, че са живи. Само че да внимават какво си пожелават, защото това може да се обърне срещу тях. Разследването в парламентарната комисия на аферата "Белене" може да изкара такива факти, че да съжалят изобщо за този референдум", смята Константинов. Според Румяна Коларова, политолог: Партиите гледат на референдума като на своеобразен трамплин и упражнение за загряване преди парламентарния вот. Очаквам, че след референдума основните коментари ще бъдат кой колко е спечелил, а още преди провеждането му всички ще се изкарат победители. Боряна Димитрова, "Алфа Рисърч", смята, че референдумът не е форматът, който може да реши съдбата на инвестиционен проект с толкова много неизвестни параметри, какъвто е "Белене". Андрей Райчев, "Галъп", припомня, че на миналите избори имаше необичайно високо участие. На подобен референдум е достатъчно противниците на АЕЦ"Белене" да не се явят, за да не спечелят поддръжниците на проекта. Васил Тончев се позовава на данни на "Сова Харис", според които подкрепящите ядрената централа в "Белене" превъзхождат противниците й в съотношение 3:1.

 "Кажи, бабо, за атома", коментира "Стандарт". Нашенецът ще слуша дебатите по радиа и телевизии, по площади и читалища и ще си скубе косите какво да реши, за да не сбърка. Защото "разяснителна" кампания само ще размъти още повече главите на обикновените хора, които нищичко не разбират от ядрени технологии! И никой няма да им разясни въпроса, че не България, а нито една държава по света все още не е решила генерално въпроса колко ще струва на обществото пълното извеждане от експлоатация на спрените ядрени централи и обработката и дългосрочното съхранение на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци! Нито САЩ, нито Русия, Франция, Япония и пр. ядрени страни имат отговор на този въпрос! Нито някой знае колко хиляди поколения ще трябва да го решават, още по-малко - как! Днес цената на атомния ток е субсидирана от хилядите бъдещи поколения, които ще решават въпросите, на които ние нямаме отговор. Е, след като ядрените експерти нямат отговор на такъв важен въпрос, какво очакваме да получим ние от бъдещия атомен референдум?

 "С повишението пенсията стига 59% от заплатата - рекорд от 12 г.", е озаглавено интервюто в "24 часа" с Бисер Петков, управител на Националния осигурителен институт. Той посочва, че средната пенсия на един пенсионер догодина ще се увеличи от 271 на 295,32 лв., което я прави по-адекватен заместител на заплатата. С това пенсията ще достигне 59,1% спрямо последния нетен доход. Последните 1-2 г. имаше тенденция към намаляване, но това ще се коригира. Сега е 55,8%. В крайна сметка това е коректната база за сравнение с други страни, тъй като пенсията е заместващ доход. А не дали е 200 или 500 евро, защото това са несъпоставими величини, обяснява Петков.