"Интернет е като слух, няма спиране"

"Интернет е като слух, няма спиране", казва в интервю за "Труд" Вени Марковски, председател на "Интернет общество". По думите му някои страни не разбират как работи интернет и мислят, че той може да бъде контролиран. Интернет е като вестник, който може да бъде прочетен от всеки. "Като слуховете - чувате нещо на улицата и после каквото и да ви твърдят медиите на властта, няма как да ви убедят в обратното. Преди 10 ноември имаше много слухове в България и нямаше държавна медия, която да може да ги опровергае, защото слухът е по-силен. Интернет също. Има страни членки на Международния съюз по далекосъобщения, които не са толкова демократични като Евросъюза, САЩ, Канада. Те искат контрол върху интернет. Има страни, които още са в ХV век. Културните, религиозните и чисто цивилизационните различия са огромни. За нас е ненормално контролирането на интернет, но за други е ненормално, че не могат да го контролират", обяснява Марковски.
 
"Тактиката на премиера вече скърца", коментира в. "Труд". Още докато се обсъждаха в парламента кандидатите за конституционни съдии, се разбра, че не е чиста работата. Въпреки повдигнатите от опозицията въпроси Венета Марковска бе избрана с внушително мнозинство, но без дебати. Това би изглеждало дребно, ако не беше поредната проява на един модел на управление, който започва да изчерпва своя потенциал. Управление начело с един премиер, който съчетава самодържество и неизчерпаем запас от тактически прийоми. Управление, при което парламентът става все по-декоративен, вземането на действителните решения - по-непрозрачно, кадровите решения - по-неподходящи, поведението на министрите - по-противоречиво, населението - по-недоволно, а Европейската комисия - все по-критична. Институциите се спихват под напора на конюнктурни решения и тактически съображения. Конституционният съд губи своя авторитет, парламентът се превръща в пространство за търговия на дребно.

"Референдум по български", коментира в "Преса" Георги Марков, бивш депутат от СДС и бивш конституционен съдия. Той предупреждава, че първият ни опит за пряка демокрация е обречен на провал. Правим референдум, поискан от половин милион граждани, и затова задължителен, но с въпрос, подменен от парламента, което е недопустимо. Референдумът през януари няма да е валиден и поради крайно недомисленият закон, приет от предишните управляващи. Обикновено калпавият закон след време се обръща срещу авторите си. За да бъде референдумът валиден, трябва да са гласували не по-малко от участвалите в последните избори за НС - 60%. Отсега е ясно, че в края на януари пред урните няма да излязат толкова граждани. Жалко е, че след този неуспех референдум ще стане мръсна дума и на никой български гражданин няма да му се иска да се подписва за референдум поне още 25 години. За съжаление Евросъюзът, на който толкова разчитаме, няма как да ни проведе референдум.

България осъмна с тъжната вест за смъртта на Негово Светейшество патриарх Максим. Камбаните на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" забиха траурно. Спуснато бе черно знаме. Патриарх Максим бе начело на Българската православна църква 41 години. Негово Светейшество Максим успя в трудни за църквата условия да съхрани нейната цялост и чистотата на догматичната й вероизповед, да отстои обществения й авторитет.

"Какъв да е новият патриарх?", пита "24 часа" експерти по духовността и църковните дела. Според проф. Иван Желев, богослов, бивш шеф на Дирекцията по вероизповеданията в МС, много е важно този, който бъде избран за глава на българската църква, да бъде човек, който да обединява, а не да разделя, да налага интереса на църквата, а не своя личен интерес. От новия патриарх ще се очаква да продължи линията на развиване на църковния живот. Журналистката Велислава Дърева отбелязва, че е много трудно да бъде избран водач на църквата ни след такъв изключителен, безукоризнен просветител, какъвто е Светейшият патриарх Максим. Новият патриарх трябва да бъде чист, незлоблив,непорочен, без гордост, без суета, без униние. "Отиде си един патриарх, който може да бъде запомнен и на когото може да бъде отдадена чест, че е успял да запази единството на православната ни църква в много трудни моменти", е оценката на проф. Калин Янакиев. Момчил Методиев, редактор на сп. "Християнство и култура", смята, че най-голямото постижение на патриарх Максим бе съхраняването на единството на църквата. Неговият наследник ще трябва да се опита да стъпи върху това единство и да гради по-активна публична позиция на Българската православна църква. "Новият патриарх трябва да чете знаците на времето", казва Владимир Градев, културолог.

"До лятото ще има закон за пациента", обещава в интервю за "Стандарт" председателят на здравната комисия и депутат от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова. "Ние сме заявили ангажимента си до края на мандата да имаме първия закон за правата и задълженията на пациентите. Сега те са разписани в много закони и други нормативни актове. Концентрирането и ясното им формулиране в един документ ще облекчи прилагането", казва тя. Дариткова посочва, че в условията на финансова криза бюджетът на НЗОК бележи ръст. Конкретните числа са съобразени с възможностите на икономиката. За последните 10 г. бюджетът на националната каса е нараснал 9 пъти. По отношение на резултатите от това увеличение статистиката сочи 38% ръст на хоспитализациите и 29% спад на прегледите в доболничната помощ. Това е белег на ниска ефективност на системата, защото ако се използва добре капацитетът на извънболничната помощ, 70% от проблемите на хората трябва да се решават там. Затова е заложено повишение на средствата за първична и специализирана доболнична помощ и за дентални дейности. Те ще дадат възможност на пациентите да имат по-добър достъп до профилактика, диагностика и лечение.

"Догодина ще имаме 3 готови автомагистрали", казва в интервю за "Монитор" инж. Лазар Лазаров, председател на УС на Агенция "Пътна инфраструктура". Той уверява, че в момента се строи по всички обекти и работата върви по график. Пътната агенция е най-големият бенефициент по ОП "Транспорт" - проектите по нея са за около 2 млрд. лева. Подобна инвестиция в икономиката ни в условията на криза не е никак малка. На автомагистрала "Тракия" остава само доизграждането на лот 4. Договорът за завършване е февруари 2013 г. На "Марица" строежът също набира скорост и тя трябва да влезе в експлоатация до края на следващата година. Тя ще бъде третата изцяло завършена магистрала у нас. Следващият голям проект е "Струма", където се строят лотове 1 и 4. Лазаров отбелязва, че парите за поддръжката на пътищата през зимата са осигурени. "Колкото и да струва почистването на шосетата, пътната агенция ще плати", заявява Лазаров.