Цвете и прегръдка за полицията

Помните какво се случи в един от поредните дни на протестите. Вечерта на 19 февруари. Хиляди българи излязоха на протест срещу монополите и високите сметки за ток. Само във Варна скандиращите в деня на Левски бяха над десет хиляди. В Пловдив, Димитровград, Благоевград - хиляди. В Русе, Стара Загора, Кюстендил, Бургас - стотици.

Това ли е лицето на протеста?

България ще запомни 19 февруари с кръвта по жълтите павета в София. Полиция и протестиращи застанаха един срещу друг сякаш не са един народ. Граждани крещяха срещу органите на реда: „Убийци!“, а те в отговор блъскаха и удряха с палките си. Бомбички, домати, пластмасови бутилки и камъни летяха срещу щитовете. Резултатът - разбита глава, дузина окървавени лица, счупени крака, 14 души в „Пирогов“. Протестът бе огласен от скандиранията на протестиращите, ударите на палките. И сирените на линейките.

Кървавите сцени от тази вечер бяха определени като „лицето на протеста“.

На следващия ден настъпи обрат (или по-скоро логичното последствие?) - премиерът Бойко Борисов подаде оставка.  „Нито искам да виждам кръв по улиците. Нито искам да виждам полицаите на България да бият някого. Не мога да гледам окървавен "Орлов мост". Всяка капка за нас е петно. Властта ни я е дал народът, днес му я връщаме", отсече министър-председателят.

След това плъзнаха и твърденията, че народът по улиците на България всъщност не знае за какво протестира.

В целия този хаос едно „друго лице на протеста“ сякаш убягна от погледа на медиите. В нощта, когато полиция и граждани се биха, едно момиче прегърна непознат полицай.

Неин приятел запечатал момента в кадър и 10 дни по-късно снимката вече има над 13 500 харесвания и близо 4000 споделяния във Facebook. В 60-те коментара под фотото хора приветстват момичето за постъпката и открито застават зад неразделението между протестиращи и полицаи.

Момичето се казва Елена.

И участва почти редовно в шествията във Варна, започнали в началото на февруари. Негласно я определиха за „варненското лице на протеста“.

Елена е завършила „Инженерен дизайн“, а в момента е докторант в същата специалност. Засега не смята да емигрира. Ще е пагубно, ако всички образовани и кадърни българи намерят реализацията си в чужбина, смята тя.

По принцип Елена не участва в протести. Но на тези нямало как да не отиде. „На 15.02.2013 за пръв път отидох на шестия пореден протест. Преди това бях с температура и не можех да стана от леглото си. Но когато народът ти е на улицата, някак не можеш да лежиш. Колкото и да ти е зле. Просто мира нямаш. Знаеш, че трябва да си там и да се бориш, ако искаш нещо“, споделя Ели.

Тя и семейството й също са от многобройните граждани, които получават космическа сметка за ток за месец декември. По думите й реалната сметка би трябвало да е само 10% от получената фактура.

За бомбичките, камъните, черните чорапи. И прегръдката.

Въпреки че Варна се прослави със сравнително цивилизованите си протести, дори и няколкото прояви на вандалщина вбесиха многобройните варненци. Като случая с дядо Георги, чиито плакати бяха разпокъсани. И младото момче с разбития нос, защото понечило да защити възрастния човек.  Или групичката хора, които мятаха камъни и пиратки по полицаите, и тези, които закачиха черни чорапи по щитовете им.

„Бях се качила на един парапет да снимам отвисоко и когато видях грозната картинка, слязох и отидох да махам чорапите от щитовете им. Дойдоха още много хора, които помагаха. Тогава видях една мъничка усмивка сред кордона – на млада жена полицай. Реших, че тази дама заслужава по-специално отношение от това да й закачват чорапи по щита и да я замерят с камъни. Купих й роза и отидох на следващия ден да й я подаря“, разказва Ели.

Според младата докторантка именно такива жестове сплотиха протестиращи и полиция в морската столица. „Ако искаш да получиш добро, трябва първо да дадеш добро. Не може да мяташ по полицаите камъни и да гърмиш пиратки буквално на главите им и да искаш те да ти се радват. И постигнахме нещо, макар малко - полицаите свалиха щитовете. В знак на съпричастност. Мисля, че с всичко това варненци започнаха да осъзнават, че полицаите не са им врагове. А аз продължих да им показвам, че не са никак страшни, когато се отнасяш добре с тях.“ казва Елена.

Така в нощта на 19 февруари, докато полицаи и част от протестиращите в София показваха  агресията си един срещу друг и оставяха кървави петна, Варна запечата протеста с прегръдка между гражданка и орган на реда.

“Минавайки зад строените полицаи, се озовах срещу И.И., когото тогава не познавах. За мен той беше един от всички, случайно озовал се насреща ми. И просто не знам как ми дойде на ум, за части от секундата стана. Видях чертите на един добронамерен човек, просто го прегърнах. Това е! Казах му, че съм горда с тях, с техния подход към протестите. Благодарих му за лоялноста, толерантността и търпението, което проявяват“, разказва Ели за прегръдката, която приятелят й Петър успял да запечата в снимка.

Полицаят и Елена се запознават чак в интернет, след като снимката им обикаля виртуалното пространство. И.И. е много прям и интелигентен човек, казва Ели за него и спира дотук, защото не е позволено да говори твърде много за орган на реда, ако не е поискала предварително разрешение. И.И. пък я моли да не тиражира снимката в интернет. Но твърде късно – хората бързо надушват добрите дела и им се радват.

„Те са част от народа. Като хванеш един полицай, свалиш му щита, палката, пистолета, бронежилетката, каската и униформата - получаваш един цивилен гражданин с абсолютно същите проблеми, които ни изкараха на улицата“, казва Ели. А тя не е просто част от тълпата. Не е и от тези, които не знаят какво искат или не знаят как да го обяснят.

Тя излиза на протеста със своите ясни искания.

„Не искам вила, мерцедес или самолет. Искам справедливост. Имаме чудесни закони, но никой не ги спазва. Искам да се съди всеки, който е откраднал, без значение какво и колко. И да отива в затвора. И тогава ще се види колко много пари има в страната ни, които трябва да са заплатите на един работещ българин. Искам да се предлагат главно български продукти на пазара и така да се отключи пазарната икономика. Не може всички да си пазаруват вносни ябълки и после да се сърдят, че българските не са вкусни - как ще са вкусни, като земеделците не получават пукнат лев от парите, с които си пазаруваме вносните ябълки и са пред фалит“, обяснява Ели.

И списъкът не спира дотук. Липсата на достойно заплащане е едно от нещата, заради които цяла България излезе на протести.

„Не може пенсионерите, които цял живот са се трудили за родината си, да получават 200 лв. пенсия и 300 лв. сметка за ток. Не може всички цени да са като в ЕС, само заплатите да са десетки пъти по-малки“, казва Ели и обобщава ясно, точно и кратко: „В общи линии искам толкова много неща, колкото не са наред в държавата“.

Младото момиче се надява поне някои от исканията на българите да се осъществят. Та нали затова продължават да излизат на улицата?

Всяка вечер варненци са пред общината и заради недоволството от местната власт. Засега 20-те дни протести обаче не помръдват Кирил Йорданов от кметския стол. Той самият заяви на два пъти, че оставка няма да подава. Или както Елена казва: „Дървото се сече от стъблото, не от малките клонки.“. Затова е нужна радикална промяна в цялата система.

Протестът през погледа на Елена – тъжен народ, но единен.

Елена няма да изтрие от съзнанието си дядовците и бабите по протестите. Бай Георги с разкъсания плакат. Майките с детските колички. Патриотите. Усмивката на жандармеристката, когато получи цвете след дъжда от камъни и пиратки. Българското знаме. И химна, запят от хиляди гърла.

Ели иска да запомни и още нещо. Реализираните желания на народа. „Започнатата работа не бива да се оставя до средата. Трябва да се свърши докрай!“, категорична е тя.

А що се отнася до предсрочните избори – в лицето на Елена България има сигурен глас.

„Аз винаги гласувам. Откакто навърших 18, не съм пропускала избори. Защото знам, че ако аз не гласувам, онези, които гласуват срещу кебапче, ще избират кой да ме управлява“, е нейната философия.

На 3 март – в Деня на Националния празник на България - тя отново ще е сред тълпата. Протестиращите ще носят цветя. Дали тя е заразила останалите с поведението си, не знам. Но едно е сигурно – малките добрини вършат чудеса.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.