Предсрочните избори трябва да са на пролет

"Предсрочните избори трябва да са на пролет. Между 1997 г. и 2013 г. сме имали 4-ма премиери. Тази година, ако направим предсрочни избори, ще имаме пет - Борисов, Райков, Орешарски, плюс нов служебен премиер и евентуално нов редовен премиер. Това също стимулира хаос", коментира в интервю за "Труд" политологът Димитър Димитров. Според експерта е необходима промяна в Изборния кодекс. "На първо място трябва да се уточни каква ще е избирателната система в България. Засега немската система е предпочитаната опция. Към другите варианти има забележки.

Главният прокурор Сотир Цацаров два пъти вчера вдигна безпрецедентни скандали на членовете на Висшия съдебен съвет, отбелязва на първа страница "Сега". По време на продължилото няколко часа заседание той обвини колегите си в мудност и безчувственост и с остър тон им обясни, че от дейността им няма голяма полза за обществото. От гневните му думи се разбра, че го дразни чиновническият подход и пълната дистанцираност на съвета от проблемите на хората в системата, както и на разочарованите от нея. Нахоканите не само не се засрамиха, но и се обидиха.

Амбициите на г-жа Манолова са да се направят два различни проекта за две различни системи, за да могат депутатите да избират. Едната е немската, другият вариант е да се върнем към пропорционалното гласуване с преференции. Идеята е да се разпишат две серии от паралелни правила, като част от кодекса. Но според мен това е игра за удължаване на процеса", споделя Димитров. За да има ефекта на мажоритарен избор,
преференциалното гласуване трябва да бъде без пропорционален праг. "Както е в Полша. Не можеш да гласуваш за една партия, ако не гласуваш за кандидат от тази партия", разяснява политологът.

Едва в началото на следващата година Изборният кодекс може да бъде завършен. Това стана ясно след среща на председателя на ПАСЕ Жан-Клод Миньон, лидера на левицата Сергей Станишев и зам.-председателя на БСП Янаки Стоилов, съобщава "24 часа".Според Стоилов една от причините е, че т. нар. Венецианска комисия от видни европейски юристи вероятно ще даде становище за работата на временната комисия по кодекса най-рано след 6 месеца.

В интервю за "Сега" професорът по конституционно право Георги Близнашки споделя: "Смятам, че кризата от последния месец у нас е политическа, а не институционална. Това е исторически шанс за българския народ да даде урок на самозабравилата се олигархия. Нацията показа, че е жива и е в състояние да се сплотява около високи цели. Избликът на обществена енергия не трябва да бъде пропиляван напразно. Не трябва да се пропуска моментът за вливане на "свежа кръв" в националния политически елит. Назрял е моментът да се експериментира с мажоритарното начало в изборите: повече от всякога досега хората да могат да гласуват за изявени и авторитетни лица, за които, по общо правило, вратите на политическите партии са затворени. Доколкото обаче решението на този въпрос ще трябва да бъде прогласувано от самите политически партии в парламента, то аз смятам, че най-реалистичният вариант е да се върнем към смесената избирателна система от началото на 90-те години на миналия век, когато 50 на сто от местата се разпределиха на основата на партийни списъци, а останалите 50 - въз основа на мажоритарното начало. Така традиционните партии ще бъдат гарантирани, че няма да изчезнат от политическата сцена, а заедно с това и гражданското общество ще получи възможност да излъчи собствени професионални и морални авторитети. Впрочем подобни законодателни промени могат да бъдат направени в рамките на една-две седмици."

21,6 на сто от избирателите биха подкрепили БСП, ако парламентарните избори са сега. 17,8 остават верни на партия ГЕРБ, 6,7 ще предпочетат ДПС, а "Атака" - 1,8 процента. Тази статистика отразява на първа страница "Дума".

До септември ще е готов проектът за нов училищен закон, анонсира пред "Дума" просветният министър Анелия Клисарова."След това ще бъде изпратен до всички регионални инспекторати за широко обсъждане след 15 септември в срок от месец - месец и половина. Идеята е новият закон до края на годината да влезе на първо четене в парламента. Целта на този закон като обща философия е въвеждането на връзката практика-обучение. За да се случи това, трябва да поработим върху отделни моменти. Да кажем - списък на защитените от държавата професии. Става дума за професии, стратегически необходими за страната, но непривлекателни. За такива професии трябва да въведем стимули", пояснява Клисарова.

Без значение кой е на власт, през следващите две години България ще трябва да работи ударно по европейски програми, за да успее да усвои 6,61 млрд. евро, информира под глава "Преса".За финансовата рамка 2007-2013 г. страната ни разполага с 9,35млрд. евро. Заедно с националното съфинансиране сметката набъбва до 11,35 млрд. евро. До края на май са договорени проекти за почти цялата сума. Проблемът обаче идва с изпълнението, а от там и с изплащането. До сега сме усвоили 41,7 на сто /4,73 млрд.евро/ от целия бюджет. Причината е в липсата на капацитет и в тромавите процедури, пише вестникът.

"Работата, която трябва да бъде свършена през 2013 г., е двойна. Трябва да бъде разплатена двойно. В тази година трябва да се свърши основната част от работата по програмирането на следващия период", допълва в отговор на въпрос за "Преса" Томислав Дончев, бивш министър по еврофондовете от правителството на Бойко Борисов. По думите му новото правителство получава добро наследство в областта на програмирането. България е силно зависима от европейските пари, те са 50-60 процента от инвестиционния ресурс. "Сметките ни показваха, че през 2014 г. и 2015 г. тези пари трябваше да бъдат мощна адреналинова инжекция за българската икономика, защото се наслагват двата програмни периода. По първия, който приключва през 2013 г. имаме право да разплащаме 2 години. А в същото време готвех план как веднага от 2014 г. да започнем да усвояваме пари по следващата финансова рамка", казва още Дончев.

"15 млрд. лв. от осигурителни вноски бяха оставени в бизнеса, за да разкрие нови работни места, да се увеличат доходите. Вместо това бетонирахме Черноморието, нароиха се благинки, които не кореспондират с намаляването на осигурителните вноски." Това обявява министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов в интервю за "24 часа". "Осигурителната система се превърна в кръводарител за реформа в армията и полицията, в земеделието, въгледобива. Тези отрасли трябваше да се преструктурират и затова осигурителната система беше ритуално принесена в жертва на секторните политики. Въпреки това те продължават да имат претенции за още преференции към техните сектори", казва още министърът. Според него за да се мотивират българите с по високи доходи да се осигуряват на максималните нива, трябва да се освободи таванът на пенсиите."Причината за отлагането на тази мярка е с политически измерения - ножицата между минималната и максималната пенсия се отваря много, това създава усещане за несправедливост," посочва Адемов. По думите му правителството има амбицията минималната работна заплата да се увеличи до 450 лв., като това се очаква в края на мандата му.

В интервю за "Стандарт" Левон Хампарцумян, шеф на УниКредитБулбанк, подчертава: "Работникът на новия век не е този с кирката и лопатата, а човек, който може да се оправи с компютър, да прочете, макар и с помощта на речник, един текст на английски. Това са уменията на новата работническа класа, това е силата на развитите икономики. Трябва да изясним от тази гледна точка и проблема с безработицата - всъщност работа няма най-вече за по-ниско квалифицираните. За останалите има, ако не в България, те си намират в чужбина. Не ни трябва някаква имагинерна заетост за неквалифицирани хора, защото те просто не се търсят днес."

Идеята на земеделското министерство за нови стандарти, които да показват, че стоките на витрината са сто процента българска суровина, взриви недоволство у производителите, подчертава на първа страница "Труд". Водещи предприемачи от хранителния бранш я определиха като "кух пиар" и недопустима намеса на държавата в производството. Реален бил и рискът да се погази принципът на Европейския съюз за свободно движение на стоки, услуги и капитали. Авторът на идеята - аграрният зам.-министър Явор Гечев, заявява, че новият БДС ще е доброволен, а незадължителен. Стандартът нямало да наруши правилата.