Заплатите във фризера за 52% от наетите българи

Продължава „замразяването“ на заплатите за около 52% от наетите у нас през 2012 г. При около 30% възнагражденията намаляват спрямо предходната година, показва изследване на КНСБ. Едва около 16-17% са тези, които са получили повишение. Все по-трудно българите съвместяват трудовия и семейния си живот.

Това е един от елементите на трудовия климат, които бележат най-силно влошаване - минус 11 процентни пункта спрямо предходното изследване от 2010 г., каза Любен Томев, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Анализът на синдиката се базира на извадка от 3000 наети и самонаети лица.
Друга негативна тенденция е, че в повечето от предприятията се елиминират вече извоювани социални придобивки. Здравословните и безопасни условия не са се променили през 2012 г. спрямо 2010 г., но като цяло те не са на завидно ниво, отчитат от синдиката.

Работещите-учащи се оформят като нова социална категория, родена от съвременната ситуация у нас.
Голяма част от студентите работят, дори и онези, които са редовно обучение. Това се дължи както на ниския жизнен стандарт на преобладаващата част от домакинствата, така и на желанието на младите хора да започват да се реализират още докато учат, каза Томев.

В преобладаващата си част обаче заетостта им не е свързана с това, което изучават. Най-често става дума за случайна работа с цел получаване на доходи. От синдиката предупредиха, че тази тенденция крие опасност от влошаване на качеството на образованието. Близо 32% заявяват, че са работили, докато са учили. На жените по-често, отколкото на мъжете, се е случвало да работят докато учат. По-често са работили паралелно с обучението си живеещите в София и в областните градове.

Младежите започват рано трудовия си живот – на възраст около 20 години. В масовия случай първата работа е на трудов договор, следвана от работа без договор, на парче. За по-младите генерации първата работа по-често е без договор като част от сивата икономика и се определя като „необходимото икономическо зло“.
По думите на Любен Томев, голяма част от заетите у нас са трудово мобилни. 44.3% са сменяли местоработата си между три и пет пъти по време на трудовия си живот. Едва около 15 на сто работят на едно и също място през целия си трудов живот.

Сред посочените причини за смяна на работата са по-високото заплащане, заради по-голяма сигурност или защото са били съкратени. По-високото заплащане е в основата на трудовата мобилност на всеки втори и през 2010 г., и през 2012 година. Интересната работа също се откроява като мотив за смяна на работното място. Трудовите ценности не са се променили за две години, но не така стоят нещата при реализацията им на практика. За две години ножицата между ценности и реалности се е разтворила по-широко.  Най-чувствително са се понижили положителните мнения за заплащането и сигурността на работното място – с около 5 процентни пункта.

Вътрешнофирмено обучение е осигурено за едва около 30 на сто от работниците и служителите, а в квалификационни и преквалификационни курсове участват около 20 на сто, показват още данните на КНСБ. Прз 2012 година едва 10% от хората на труда са преминали някакъв квалификационен курс. Много малко фирми осигуряват възможност за кариерно развитие на своите работници и служители. Затова онези, които искат да се усъвършенстват, често го правят самостоятелно. Почти всеки втори търси самостоятелни решения за професионално-квалификационното си развитие.

Все по-малко работодатели наемат пенсионери на работа. През 2012 година те са се стопили до 2.5%, а над два пъти намалява делът на наетите пенсионери. Като цяло везните клонят към собствени усилия за изход от безработица. Немалка част от хората предпочитат „да се спасяват поединично“, защото не вярват на институциите, а и преценяват, че това, което ще получат от тях като безработни, е по-скоро символично.

Водеща трудова ценност остава заплащането. Хората обаче искат не само високи, но и справедливи трудови възнаграждения, тоест да получават толкова, колкото са заработили, при това навреме и без забавяне. На следващо място се поставя сигурността на работното място, а непосредствено след това се нареждат безопасните условия на труд и добрите взаимоотношения с колегите. Интересната работа и възможностите за растеж са сред второстепенните, но не и маловажни фактори.