"На изборите ще загубят въртиопашките"

"На изборите ще загубят въртиопашките", казва в интервю за "Труд" социологът Михаил Мирчев. Според него на следващите избори имат шанс само политическите партии, които ясно заявят своите позиции и после ги отстояват с ясни цели и декларирани принципи. Всички въртиопашки, които до последния момент сменят партньори, на изборите ще загубят. Българите вече страшно силно искат определеност, яснота какво става и кой точно го прави. Като най-последователни в поведението си Мирчев посочва ДПС, също и ГЕРБ, но в негативна посока. ГЕРБ панически искат да се  измъкнат от тоталната изолация, но влизат по-навътре в нейната примка. А протестиращите пропуснаха удобни моменти да се оттеглят. Ако го бяха направили до края на юни, сега щяха да имат морален ореол, да има време за формиране на нов политически блок, защото България има нужда от балансирана политическа структура.

"Колко е леко да бъдеш Орешарски", коментира "Сега". Правителството така и не заработи според обявените предварително гръмки намерения. Все повече личи, че нито има представа как да постигне обещанията, нито има особено желание за това. Задачата на този кабинет изглежда друга - в кратко време да бъдат подменени ключовите фигури в управлението и да бъдат отворени широко вратите за близки до новата власт икономически кръгове. Докато обществената енергия се изливаше на улицата, режисьорите на спектакъла, наречен правителствена политика и спасяване на държавата, на практика овладяха икономическите лостове на страната. Това е спешната задача, чието изпълнение трябваше да гарантира правителството. Оттук нататък на кукловодите им е все едно колко дълго и дали ще оцелее кабинетът. Какво е обещано на премиера - освен поредния портрет на стената в Министерския съвет - тепърва ще видим. Днес виждаме само колко е леко да бъдеш Орешарски.

Въпреки поетия ангажимент към бизнеса правителството не намери сили да въведе ефективна система за оценка на въздействието от подготвяните нови наредби и закони, акцентира "Сега". Последиците от нормотворчеството върху икономиката и заетостта ще се оценява само ако правителството прецени това за нужно. Няма предвиден ред, по който различни заинтересовани страни като синдикати, бизнес, неправителствени организации, да могат да изискват подобна оценка. Няма и никакви гаранции, че оценката от въздействието на съответните нормативни актове ще е публична. Това става ясно от одобрените от кабинета промени в правилника за дейността на Министерския съвет.

 "Частичното вето е като частично бременна", е озаглавено интервюто в "Преса" с финансиста Стоян Александров. Според него наложеното от президента Росен Плевнелиев частично вето върху актуализацията на бюджета е чисто политически ход. Президентът вместо да обединява, разединява хората. Налагането на вето за едно или друго нещо е изкушение пред всеки държавен глава, най-вече когато той е от друга, а не от управляващата партия.  Плевнелиев много добре знае, че с тази стъпка подкокоросва улицата. Това ще избие през септември, ще има масови протести, ще се стигне до ексцесии. Президентът обяви актуализацията за  законосъобразна, но налага вето, защото не е достатъчно социална или прозрачна. Само че ние не сме президентска република и Плевнелиев не може да говори за социална политика, смята Александров. "Като цяло ревизията на държавните финанси е добре замислена", е експертната му оценка.

 "Вето на разделението", коментира "Дума". Законът за бюджета е особен акт, с твърде различна характеристика и последици от действията му. За неговото приемане са необходими огромен обем специфична информация и целесъобразно изготвяне, при внимателното отчитане на разнородни обществени интереси. Единствено правителството като олицетворение на централната изпълнителна власт би могло да го разработи най-ефективно и пълноценно. За съжаление в общественото пространство се наложи мнението, че президентът, атакувайки закона по целесъобразност, категорично направи опит за вмешателство в конституционно утвърдените правомощия на Министерския съвет. За това и гласуването, което предстои, трябва да се разглежда като ясна  демонстрация срещу опитите на държавния глава да излезе извън  конституционните си правомощия, разделяйки нацията и предизвиквайки остра криза в отношенията между институциите. Отхвърлянето на президентското вето от Народното събрание ще бъде ясен знак, че правителството на Орешарски получава одобрение от българския парламент за пакета от социални мерки, които предприема.

 "Закон за държавните фирми ще отвори поредна врата в полето", коментира в "Сега" Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика. Управляващите все още продължават да вярват, че родната икономика се нуждае единствено от повече закони. Последната идея е за закон за държавните предприятия, който трябва да подобри работата им. Предложеното "оздравяване" няма да повиши ефективността на компаниите, нито ще ги стабилизира, просто лошото управление на тези компании ще бъде възнаградено с държавна субсидия. Ако един мениджър е с вързани ръце да прави съкращения, но в същото време знае, че управляващите няма да закрият или продадат компанията, дали ще е мотивиран да оздравява дружеството? Докатоуправляващите смятат, че е правилно да се вземат пари от близо 7 млн. данъкоплатци, за да се субсидира работата на няколко хиляди човека, и докато властва илюзията, че закон може да подобри финансовия резултат на една компания, държавните дружества ще продължат да страдат.

 "Или високи пенсии, или ранно пенсиониране", коментира в "Труд" Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика. Той посочва, че вече 54% от бюджета на НОИ се финансира от данъци, не от осигуровки. С внесения в парламента законопроект на БСП се замразява за неясно колко време увеличението на възрастта и стажа за пенсиониране, като в същото време се дава възможност за ранно пенсиониране на хора, на които не им достигат възраст и осигурителен стаж. Ако законът бъде приет, дефицитът в НОИ ще продължи да се увеличава, съответно и субсидията от републиканския бюджет, която трябва да го запълва. А дългосрочният ефект ще е, че за десетилетия  напред трябва да се откажем от идеята за адекватни пенсии.

 "България губи 20 млрд. лв. заради застаряване", алармира "24 часа". До 2050 г. в България всяка година ще има забавяне в нарастването на БВП и реално ще губи по 0,7% от него заради застаряването на населението и демографската катастрофа, в която влиза страната. Това става ясно от отчета за 2012 г. на националната демографска стратегия. Изчислено в пари според БВП за 2012 г., който възлиза на 77,5 млрд. лв., това означава, че всяка година България ще губи по 543 млн. лв. Общият размер на  обедняването на страната до 2050 г. пък ще възлезе на близо 20,1 млрд. лв. Допълнително се очаква да нараства цената на социалните грижи за възрастните хора.

Гласуването на избори да е задължително, а който не отиде до урните, да отнася поне 100 лева глоба. Това ще е една от горещите теми през новия политически сезон при дебатите по Изборния кодекс, който ще е готов до месец, научи "Стандарт" от експертите. Първа крачка в дискусията направи вчера НДСВ, като лансира идеята за въвеждане на всеобщ вот. Според царистите това е единственото средство да се пребори  купуването на гласове.

"Европа загърби рецесията, ние тръгваме към нея", пише на първа страница "Труд". За първи път от три години българската икономика отново тръгва надолу - през второто тримесечие т.г. тя е отчела спад от 0,1% спрямо предходния период. Това показват експресните данни на Националния статистически институт. На годишна база БВП на страната се увеличава с 0,2%. През второто тримесечие икономиката на еврозоната излиза от рецесията с ръст от 0,3%. "Данните показват, че в крайна сметка България не остана подмината от рецесията в ЕС", коментира Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч". Положителното обаче е, че все още имаме ръст на годишна база, добави той. Според главния икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова спадът през второто тримесечие е очакван, като се имат предвид по-лошите показатели в юнската бизнес статистика, където се наблюдаваше свиване в преработващата и добивната промишленост, строителството и други сектори.