Защо българите напускат България?

През последните 23 години близо два милиона българи са напуснали родината си. Според едно актуално проучване днес 27% от хората в България са готови да емигрират, като делът на младите и образованите е най-висок.

След краха на комунизма близо два милиона българи, предимно млади и добре образовани хора, обърнаха гръб на родината си. Между 1989 г. и 2011 г. населението на страната намаля от близо 9 милиона на 7,3 милиона души. Сегашната европейска икономическа криза накара още стотици хиляди българи да напуснат страната. И как да е иначе, след като близо половината от населението на България живее под границата на бедността - най-високият дял сред 28-те страни-членки на ЕС.

Бедни в България са обаче не само пенсионерите и безработните. Много често бедни са и трудово заетите. Близо 600 000 души, т.е. 27,5% от назначените работници, спадат към т.нар. категория на "working poor" (работещи бедни). Става дума за хора, които получават твърде ниски заплати, т.е. такива, с които дори не успяват да свързват двата края.

Да работиш за стотинки

Става дума за чиста заплата от порядъка на 360 лева. Към тази категория спадат предимно по-възрастни жени с ниска квалификация, които се трудят в преработвателната индустрия, в селското стопанство или някои малки и средни предприятия, предимно в по-малките населени места на провинцията. На всичкото отгоре 22% от обеднелите работници получават заплатите си нередовно и с големи закъснения.

Бедността, социалната изолация и липсата на шансове за развитие, както и широко разпространената корупция и шуробаджанащина подсилват недоволството на българите и ги карат да мислят за чужбина. Според актуално допитване, цитирано от австрийския вестник "Дер Щандарт", 27% от българите в момента са готови да напуснат страната си, като 60% от тях не биха имали проблем завинаги да се разделят с родината си. Най-склонни да напуснат България са тези, които нямат собствено жилище и деца. Положителното в случая е, че според резултатите от национално изследване, проведено от агенция АФИС, все повече българи вече имат желание да работят в чужбина легално с официален трудов договор. Делът на онези, които признават, че желаят да мигрират с цел да получават социални помощи в чужбина, е твърде малък.

Днес България е сред страните, които са източник на миграция главно към други държави от ЕС. Докато преди кризата българите се насочваха главно към Гърция, Испания и Португалия, в момента се усеща известна преориентация към Германия и Великобритания.

Българите, работещи в чужбина, често подпомагат финансово близките си в родината. Факт е, че паричните трансфери на мигрантите повишават благосъстоянието на домакинствата в България, подобряват стандарта на живот и дори раздвижват пазара на недвижимите имоти с инвестиции в строителния сектор.

Загубите са фатални

Отрицателният аспект на емиграцията обаче също е очевиден: в България се усеща силен отлив на квалифицирана работна ръка, на специалисти в ключови области като здравеопазване, инженерни професии, компютърни технологии и др. Особено отчетливо се усеща и отливът на все повече български жени, които се заемат с гледането на възрастни болни хора в Германия, Австрия и други западноевропейски страни. В тази връзка експертите говорят междувременно за "Care Drain".

Отрицателната последица от бягството на българите в чужбина е, че децата им често са оставени на грижите на възрастни хора, предимно на бабите и дядовците, които обикновено и сами имат нужда от грижи. Нещо повече: според доклад за социалното въздействие на емиграцията в Централна и Източна Европа, публикуван през април 2012 г., в България има региони, в които изоставените по този начин деца са мнозинство сред децата, живеещи там. Освен това отливът на трудови мигранти към чужбина още повече обезлюдява някои и без това западнали в икономическо отношение региони като Северозападна България.

(Дойче веле)