Родни бандити точат по 50 милиона евро от карти за година

Българските измамници източват поне 5 милиона лева от банкови карти на година у нас, съобщава „Труд“, позовавайки се на изчисления на наши служби и международни картови организации. Смята се, че годишно само от кражби с пластики по света родните апаши прибират по 50 милиона евро.

Те са засичани да точат пари в почти всички точки по света - от Америка през Африка до Азия, твърди изданието.

"С лимитите третират пациентите като негри", казва в интервю за "Стандарт" ген. Стоян Тонев, бивш шеф на ВМА, сега заместник-кмет по здравеопазване на София. Той коментира идеята здравната каса да плаща на по-ниски цени надлимитната дейност на болниците. "Това е поредното недоразумение, иначе бих го нарекъл престъпление. Не може за лимит, който определя касата, да се плаща 100%, а надлимитната дейност да се плаща на 80, 70 или 50%.

Това е не просто дискриминация, а наподобява ситуацията в Америка от едно време, когато в отделни щати не са приемали негрите, защото лимитът за тях там се е изчерпал. Ако предложението се приеме, ще се увеличават дълговете на болниците. Втората опасност е от увеличаване на чисто корупционните практики, което за съжаление ще спаси системата от разпадане. На практика министърката на здравеопазването ще трябва да избира между корупция и разпадане на системата, предупреждава Тонев.

"Политиците обезсмислиха демократичните процедури", коментира "Сега". Миналата година БСП предизвика, а ГЕРБ проведе референдум (въпреки първоначалното нежелание) за строежа на АЕЦ "Белене". Нищо не предполагаше референдум по тази тема, тя бе изцяло в полето на партийния и институционалния политически избор. В началото на тази година президентът Росен Плевнелиев предложи три въпроса наведнъж за референдум заедно с европейския вот - все по изборна тема, в навечерието на приемането на Изборния кодекс, без да е инициирал изборни дискусии преди това.

Референдуми трябва да се правят, когато има обществена, а не партийна необходимост. Когато има институционален блокаж, при който има тотално разделение по принципен въпрос, или просто защото отговорът не може да бъде намерен. Вотовете на недоверие на ГЕРБ - три за десет месеца, са абсолютен времеви рекорд, отчита изданието.

"(Без)полезен ход вляво", коментира "Труд" случилото се вчера в БСП. На пръв поглед ходът на "Позитано" 20 е полезен за Георги Първанов и компания - те веднага могат да бъдат обявени за жертви на партийното мракобесие. За БСП ходът обаче едва ли ще бъде печеливш. На  национално ниво издава по-скоро страх, отколкото разграничаване от АБВ. А за европубликата той идва само ден след като кандидатът на ПЕС за шеф на еврокомисията Мартин Шулц и водачът на листата на Първанов - Ивайло Калфин, демонстрираха добро партньорство. От подобни решения губят най-вече избирателите. Вместо идеи за политики още месеци ще слушат надпявания кой и  по-по-най вляво.

Държавна комисия ще следи как търгуват хипермаркетите, съобщава "Сега". Вчера петима депутати от БСП начело с Румен Гечев плюс Йордан Цонев от ДПС внесоха проект за промени в Закона за защита на конкуренцията, чиято амбиция е да подчини на нови правила отношенията между големите хипермаркети и техните малки доставчици. Специална нова роля се дава на Комисията за защита на конкуренцията, която ще определя кои вериги са станали прекалено мощни, ще им спуска "общи условия" и ще им налага типови договори, които да подписват с контрагентите си.

Парламентът защити потребителите на кредити, като прие на първо четене промените в Закона за потребителския кредит, акцентира "Дума". При сключване на ипотечен кредит клиентите вече ще могат да избират дали да отговарят за кредита с цялото си ипотекирано имущество, или само до размера на взетото обезпечение, като при този вариант кредитът ще бъде по-скъп.

Предсрочното погасяване на ипотечни кредити ще става без наказателна лихва след първата година. В противен случай кредиторът има право да изиска такса, но не по-голяма от 1% от сумата на предсрочно погасения заем. Банките вече няма да могат да променят нерегламентирано лихвите.

"Защо половината българи не знаят името на нито един евродепутат", коментира в "Труд" политологът Страхил Делийски.  Голяма част от българите не се чувстват европейски граждани главно заради ниските доходи. Преживяваме Европа като мярка за икономически стандарт, а не толкова като политическо семейство.

Склонни сме да мислим ЕС предимно в инструментални рамки. От едната страна са паричните фондове, които Европа трябва да ни "даде". От друга - не харесваме собствените си политици и се надяваме Европа да ги контролира, възпитава и наказва. Затворени в тази рамка, на нас ни убягват темите на общоевропейския дебат. И не си даваме сметка, че от политическите решения на ЕС зависят много въпроси от непосредственото ни всекидневие.

Надяваме се на Европа, но не познаваме българските евродепутати. Проучване на социологическата агенция "Прогнози" показва, че 49,8 на сто от анкетираните не могат да посочат името на нито един български евродепутат. Ако те са по-активини да превеждат европейския политически дебат на национално ниво, интересът и информираността на гражданите ще са по-високи.