Евродепутат: Интересувайте се кого пращате в Брюксел

"Българите да се интересуват повече кого изпращат в Брюксел", препоръчва в интервю за "Монитор" Евгени Кирилов, депутат от Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента. Той се опасява, че на изборите националната тема ще потопи европейската.

Затова трябва да призовем дори конкурентите си да насочим дискусията към европейската тема, не заради нея самата, а заради това, че тя е важна за България, казва Кирилов. Той припомя, че и предишните евроизбори бяха с ниска избирателна активност. "Много се надявам, че ние постепенно ще променим това. Все пак сме нова страна членка. Зависи много от начина, по който ще водим дебатите.

Вярно е, че гражданите се чувстват доста отдалечени от решенията, които се вземат в Брюксел. Но те трябва да разберат, че Европарламентът е най-прозрачната институция, защото там може да се проследят речите и гласуванията на всеки един от депутатите, да се види каква позиция са заели. Затова мисля, че българите трябва да се интересуват повече от това кого изпращат в Европарламента", отбелязва Кирилов.

"Вторите (не) ще станат първи", коментира "Сега". В 42-рото Народно събрание за първи път се получи така, че най-голямата политическа сила остана в опозиция. ГЕРБ, която спечели най-висок резултат и най-много депутатски кресла, бе принудена за първи път в своята кратка история да стане опозиционна партия. Равносметката към този момент сочи, че подобна конфигурация работи много трудно в България.

Парламентът често буксува, скандалите, като последния около формирането на ЦИК, са безпрецедентни. Последните понякога стават първи, но само след ново състезание. Докато вторите няма как да станат първи, дори без още един старт. ГЕРБ обаче със сигурност ще продължи да губи доверие, ако продължи да подхранва съмненията, че на задкулисно ниво продължава да е в доста добри отношения с ДПС. В парламента вече 10 месеца ГЕРБ се държи като партия, която сякаш не е спечелила под 100 мандата в НС, а е влязла там на бял кон и няма да излезе скоро оттам.

"За БСП е добре да има коалиционен партньор", е позицията на Димитър Аврамов, политолог. В интервю за "Преса" той посочва, че няма политическа и историческа необходимост от съществуването на БСП. Няма необходимост и от изчезването й. Това, че е в коалиция с ДПС и трябва да се съобразява с тях, е добре за нея. Ако се развихрят левите страсти и партията даде воля на просъветските си копнежи и виждания за икономиката, би било проблем. Няма проблем да има и скърцане със зъби. Добре е за България, че БСП има коалиционен партньор. Отцепването на Георги Първанов едва ли ще създаде тежки проблеми на левицата. Напълно е възможно у нас да има втора левоцентристка партия и същевременно голяма и силна БСП, коментира Аврамов.

"Къде сбърка Реформаторският блок", е коментар на проф. Ивайло Дичев, отпечатан в "Стандарт". Проблем е дясното престараване на реформаторите: това крило е вече заето, по-дясно от ГЕРБ накъде? Какво по-дясно може да направи блокът от правителството Орешарски - да съкрати мизерните няколко лева към пенсиите ли? Имаше печелившо поле за разгръщане в центъра - там, където беше бившето НДСВ, и където беше мястото на повечето от либерално-настроените реформатори. Защо не го заеха?

Основният проблем на новата формация е нейната неспособност да се структурира, да излъчи ясен лидер, наместо "говорител", с ясна програма, наместо тънки експертни анализи, които никой не разбира. В последните месеци РБ няма бърза реакция по най-важните събития в страната, като изключим лесни идеологически казуси като осъждането на Русия.

"Усойна Витоша поболява богати столичани", е озаглавено интервюто в "Труд" със заместник-кмета на София о.р. ген. Стоян Тонев. Той обявява, че е готова здравната карта на София и може да върши работа не само на общинското здравеопазване, но и на останалите здравни заведения в града, защото данните за заболеваемостта са по местоживеене и по диагнози. От картата става ясно в кой район какви диагнози преобладават. Въпреки че само 18% от населението в София е на пенсионна възраст, преобладават, особено в централните райони, сърдечносъдовите и неврологичните заболявания. В крайните квартали, където преобладават малцинствата, има повече инфекциозни заболявания.

Битовият травматизъм там е по-силно изразен, както и токсикологията. В скъпите квартали на София пък са силно изразени белодробните заболявания. Ген. Тонев посочва, че дълговете на общинските болници са минимални - около 450 000 лв. Оттук нататък въпросът опира до нови технологии и апаратура.

"Лихвите по кредитите няма да паднат", е прогнозата в "Сега" на Васил Кендов, финансов консултант. Депутатите записаха в гласуваните промени в Закона за потребителските кредити, че "референтният лихвен процент" - който се използва за изчисляване на лихвата по конкретния договор за кредит, ще се определя пазарно. Идеята на тази промяна бе лихвите да се формират прозрачно и хората да знаят, че ако вноските им по кредита скачат или падат, това не е хрумване на банката, а е следствие на пазарни процеси. Но дали хората ще могат да се ориентират, ако лихвата по техния заем е стъпила върху комбинация от пазарни индекси? И дали новият начин на формиране ще им даде това, за което всички мечтаят - падащи или поне ниски лихви?

Ако направим внимателен прочит на промените, ще забележим в тях надежда, че днешните кредитоискатели ще поискат да предоговорят кредитите си при новите законови изисквания, а именно с лихва, образувана на пазарен принцип. Пазарните индекси обаче са на исторически ниски нива и оттук нататък само ще растат, което означава, че лихвите ще растат, а с тях и вноските по всеки нов или предоговорен кредит.

"Без анализ на пазара не е ясно до какво ще доведе таванът на лихвите", предупреждава икономистът Георги Ангелов. В "24 часа" той посочва, че нямаме данни колко от компаниите за бързи кредити отпускат кредити с лихва, по-висока от тавана, който депутатите налагат (около 50% - б.р.). Следователно не е ясно дали тази промяна ще засегне някаква част от пазара и дали ще помогне, или просто е записване на текст в закона, който е прах в очите на избирателите, без да помогне реално на никого.

"Технологиите пренареждат пазара на труда", коментира в "Стандарт" Георги Василев, финансист. Българското общество изостава трагично в световното състезание за материален и духовен просперитет. Нямаме достатъчно време и ресурси да разделим същинската, важна за нас информация от несъществения информационен шум. В същото това време нови мощни сили пренареждат в световен мащаб пазара на работната сила с тежки и сериозни последици за бъдещата политическа и социална стабилност. Капиталовата мобилност и експлозията на новите технологии обезсмислят до голяма степен традиционните национални институционални механизми за социална защита.

Данък върху пустеещите земи поискаха представители на аграрния бранш у нас, съобщава "Монитор". В момента у нас има над 1,5 млн. декара земеделски земи, към които няма никакъв интерес от техните собственици, алармираха хората, които правят бизнес в селското стопанство.

За въвеждането на налог върху изоставените ниви се обяви и земеделският министър Димитър Греков по време на кръгла маса за проблемите на земеползването.
Според него законът за комасацията на земята е безумно закъснял и е трябвало да се направи още в края на 90-те години. Професор Греков се ангажира със създаването на работна група, която ще се заеме със списването на закон за комасацията. В нея ще се включат експерти от аграрното министерство, представители на бизнеса и аграрната наука.