Туркменистанец осъди България в Страсбург

Осъдително решение срещу България постанови вчера Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) по делото "Хаджиев срещу България". Съдът установи, че страната ни е нарушила правото на лична свобода и сигурност на гражданина на Туркменистан Аннадурди Хаджиев, който при процедура за екстрадиция по искане на Туркменистан е бил задържан от българските власти във Варненския затвор в продължение на 53 дни, съобщи Българският хелзинкски комитет, който е представлявал Хаджиев пред съда.

По делото българската държава ще трябва да плати 7138,78 лв. (3650 евро) обезщетения и разноски.

Аннадурди Хаджиев е гражданин на Туркменистан и на Руската федерация, роден, живял и работил в Ашхабад до 2001 г., когато напуска страната. От 2000 г. е член на туркменското опозиционното движение "Уатан", което е против тоталитарното управление на тогавашния президент Сапармурад Ниязов, както и на настоящия режим.

От октомври 2001 г. се установява да живее със съпругата и децата си във Варна, където е съучредител на неправителствена организация за защита правата на човека в Туркменистан.

През 2004 г. получава хуманитарен статут и постоянно пребиваване в България, а през 2007 г. и бежански статут.

През 2002 г. Туркменистан повдига срещу Хаджиев, съпругата му и негов роднина обвинение за присвояване на 40 милиона щатски долара. Варненският окръжен съд отхвърля искането за екстрадиция, след като установява, че повдигнатото срещу Хаджиев обвинение е претекст за политическо преследване, както и че евентуалното му екстрадиране би създало риск за нарушаване на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека, както и на други международно-правни задължения на България.

През февруари 2007 г. Хаджиев отново е задържан във Варна, тъй като е обявен за издирване с червена бюлетина на Интерпол по искане на Туркменистан с обвинение, абсолютно идентично на това от 2002 г.

За времето на процедурата по екстрадиция Аннадурди Хаджиев е задържан за общо 53 дни, 50 от които във Варненския затвор.

В жалбата си той твърди, че макар задържането му да е било формално законно, не е била направена правилната преценка на необходимостта и пропорционалността на задържането, посочва в съобщението Българският хелзинкски комитет.