Служебният МС може да промени формулата за минималната заплата

Служебното правителство има възможността да промени модела за формиране на минималната работна заплата. Това заяви пред БНР председателят на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър Иван Нейков.

Той посочи, че има готови предложения, постигнати на база на дискусии със социалните партньори, необходима е само воля за приемането им. Нейков припомни, че промяната става с решение на Министерския съвет, без да е нужен работещ парламент.  Нейков каза, че от няколко години Министерството на труда и социалната политика има добро предложение за нов начин за формиране на минималната заплата, което да отразява инфлацията, цената на живота, икономическия ръст и всички важни елементи, които влияят върху доходите. По негови думи това предложение е работещо, но от страна на Министерството на финансите има „глуха съпротива“ срещу тази промяна. А само финансовото министерство може да даде тласък за осъществяването й, каза експертът.

„Проблемът е, че досега увеличението на минималната работна заплата се прави по таванен способ, а не на базата на икономически фактори. Така че ще бъда голяма заслуга на служебния кабинет, ако промени модела за формиране на минималната работна заплата“, каза той.

Според него, ако се отмени административният подход при повишение на минималното възнаграждение, това ще повлияе обективно на доходите и ще се избегне порочният кръг, при който част от работодателите са съгласни да нараства МРЗ, а други не.

По темата за минималните осигурителни прагове Иван Нейков коментира, че умишлено недоговаряне на минималните осигурителни прагове не би могло да има дори чисто теоретично. По негово мнение липсата на споразумение за покачването на праговете означава, че синдикатите са слаби и не могат да защитят тезата си и са надделели работодателите.

В началото на седмицата служебният социален министър Йордан Христосков каза, че ще прибегне до прилагане на административно определяне на минималните осигурителни доходи в браншовете, където синдикати и работодатели не са постигнали споразумение. Той коментира, че има тенденция на умишлено недоговаряне на минималните осигурителни прагове.

Според Нейков щом има отрасли, където минималните прагове остават такива, каквито са били миналата или по-миналата година, значи „там нещата не вървят“. „Ако в отделен отрасъл синдикатите са слаби и не могат да си защитят тезата, това означава, че са надделели работодателите. Може да означава, че няма достатъчно представителство на работниците. В такава ситуация по-слабите синдикати тичат при държавата“, каза той.

Нейков припомни, че всяка година в края на лятото и началото на есента започват преговори между работодатели и синдикати за минималните осигурителни прагове. По думите му те имат роля на минимална работна заплата за хората, които работят в даден отрасъл. Затова нарастването на праговете има много голямо значение за хората, които работят в тези отрасли, защото на практика това означава по-висока минимална работна заплата за тях.  Колкото до административното начало, тоест решението да бъде прието от държавата, а не от преговорите между социалните партньори, той каза: „Винаги съм гледал с тревога, когато се увеличава намесата на държавата в отношенията работници-работодатели. Колкото по-малко държава има, толкова по-добре, защото това значи, че имаме трайно решение, постигнато в резултат на преговори“.

Нейков отбеляза и че министър Хасан Адемов не се е възползвал от правото да увеличи административно праговете, тъй като е приел, че кризата е толкова тежка в някои отрасли, че работодателите не могат да се съгласят на по-високи прагове.

Още икономически новини четете в Investor.bg