2014 година ще е нулева за европрограмите

"2014 г. ще е нулева за европрограмите", обявява в интервю за "Труд" Илияна Цанова, служебен вицепремиер по еврофондовете. Изключение може би прави програмата "Развитие на човешките ресурси". Тя е в най-напреднала фаза, освен това има огромно влияние върху социалната политика, обучението на безработни, пазара на труда. Обмисля се предварителна работа по схема за младежката безработица, която е сериозен социален проблем. За останалите програми тази година ще е нулева, но България не е единствената държава в такова положение. По правило 3 месеца след подписването на споразумението за партньорство с Брюксел трябва да се одобрят и програмите. Досега 15 от 28-те държави  имат одобрено споразумение и България е една от тях. Цанова посочва, че влиянието на европрограмите е навсякъде, 72% от публичните инвестиции в България са от евросредствата.

"Категорично няма да приема увеличението на военния бюджет." Това е заявил пред "Преса" лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в отговор на въпроса дали ще изпълни ангажимента, поет от президента Росен Плевнелиев в Брюксел, България да повиши финансирането на армията от 1,3 на 1,5 от брутния вътрешен продукт. "Като няма пари за пенсии, за майчинските, за  финансиране на европроекти, откъде да вземем още 200 млн. лева за армията", пита Борисов. Каквито и ангажименти да поеме Плевнелиев на срещата на върха на НАТО в Уелс, те трябва да бъдат съобразени с възможностите на най-бедната държава в ЕС, подчертава Борисов.

 "Училището не е въпрос на наръчник", коментира "Труд". Майките на първолаците ще получат наръчник как да се справят с проблемите на малкия ученик. Инициативата на асоциацията на родителите е похвална и полезна. Наръчникът обаче няма да помогне. На училището, на учениците, на учителите, на нас като общество и на държавата. Отдавна съветите не вършат работа в образователната система, която повече от 20 години се лута между миналото, бъдещето и разпокъсаното настояще. Спорим какво да се учи и дали учебникът да е един, но никой не пита каква да е  философията на образованието за децата, които ще живеят в 21-ви век. Производството на поколения с убит потенциал ни праща вече не на дъното на таблиците по грамотност, а под чертата на икономическия просперитет.

От над 520 деца бежанци, които живеят в България, само 96 са се записали да ходят на училище през новата учебна година, е съобщил за "Сега" източник от Държавната агенция за бежанците (ДАБ). 424 няма да могат да учат от 15 септември, въпреки че всички отговорни административни фактори се кълняха преди  година, че този проблем ще бъде решен бързо. В момента у нас има сирийчета, които не са ходили на училище от три години. Според различни данни около 2000 деца с бежански или хуманитарен статут са пропуснали поне една учебна година. По сведения на БЧК миналата година само около 50 деца със статут са ходили на  училище. Причината не е в ниския интерес от страна на бежанците, както доскоро твърдяха от ДАБ, а в бюрократичните пречки, които държавата създава.

"Задават се ожесточени предизборни битки", коментира "Сега". Партиите и коалициите хвърлят най-силните си козове в избирателните райони с най-много мандати, показва обзорът на листите малко преди официалния старт на предизборната кампания на 5 септември. Затова в София, Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, Плевен и Благоевград централите са поставили начело най-популярните си лица. Техният успех ще донесе и най-много места на съответната партия в парламента. На тези места ГЕРБ  залага на лидера си и по-борбените бивши депутати и министри, БСП следва инструкциите на "Позитано" 20 за разпределението на водачите, без оглед на противника, а ДПС провокира с откровено скандални кандидатури и екзотична гражданска квота.

 "Лошо, ако след 5 октомври се окажем без ново правителство", казва в интервю за "24 часа" проф. Михаил Константинов, индивидуален член на Изборния борд. Той се надява България да бъде управлявана от следизборна коалиция във формат Европейска народна партия, а именно ГЕРБ плюс Реформаторския блок. Тази коалиция обаче трябва да бъде с ясно разписано коалиционно споразумение кой за какви ресори отговаря, какви политики ще провежда и в какви срокове. Може ГЕРБ и реформаторите да не съберат 121 мандата и тогава изходите са два. Или ГЕРБ ще направят правителство на малцинството, или ще поискат подкрепа на партии от типа на "България без цензура", или на някоя от  националистическите формации. Ако не се състави кабинет, се отива на нови избори. Това ще покаже колко е безотговорна българската политическа класа.

 "Реформаторите си заложиха капан", е коментарът в "Стандарт" на Юлий Павлов, Агенция за маркетингови и социологически проучвания. Пред Реформаторския блок възниква нов проблем - на 13 септември трябва да се избере неговият председател. Ще възникне сблъсък - не толкова между партийните лидери, колкото между редовите привърженици. Част от тях  проявяват някаква едва ли не патологична нетърпимост към Иван Костов. Затова не приемат априори участието на ДСБ в коалицията. Другата част пък - пак поради същата по сила емоция, проявяват подобна нетърпимост към Меглена Кунева, не са съгласни "България на гражданите" да бъде част от политическото обединение. Въпреки това всички дясно насочени български граждани подкрепиха този крехък баланс, което пролича на евровота на 25 май. Но сега заради избора на председател на коалицията този баланс ще бъде застрашен. От чисто тактическа гледна точка решението за избор на председател преди изборите бе не просто неразумен, а направо рискован ход.