България е с най-висок отрицателен естествен прираст в ЕС

България е с най-висок отрицателен относителен естествен прираст на населението в Европейския съюз (ЕС). Това показват данни, записани в отчета за 2013 г. за изпълнението на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие, който е публикуван за обществено обсъждане на сайта за обществени консултации.

Становища по отчета, както и плана за изпълнение на стратегията за 2014 г., могат да се изпращат до 17 септември.

Коефициентът на естествен прираст на населението у нас достига -5,2‰ през 2013 г., което е най-високо ниво в ЕС. След нас са Латвия (-4,5‰), Унгария (-3,9‰), Литва (-3,5‰), Румъния (-2,7‰), Германия (-2,4‰), Хърватия (-2,3‰), Португалия (-1,7‰), Гърция (-1,5‰), Италия (-1,3‰), Естония (-1,1‰) и Австрия (-0,1‰), записано е в отчета за изпълнението на демографската стратегия.

Шестнадесет страни от ЕС имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (9,5‰) и Кипър (5,2‰), пише още в доклада.

Коефициентът на обща раждаемост в България през 2013 г. е 9,2‰, а през предходните 2012 и 2011 г. той е бил съответно 9,5 и 9,6‰.

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС през 2012 г. е 10,4‰, според данните на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има Ирландия – 15,7‰, следват Великобритания (12,8‰) и Франция (12,6‰).

Равнището на раждаемостта в България е на нивото на раждаемостта в страни като Гърция (9‰) и Австрия (9,4‰). С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз са Португалия (8,5‰) и Германия (8,4‰).

Коефициентът на общата смъртност на населението у нас също е значително по-висок от средното за ЕС, показват данните от доклада. Коефициентът на обща смъртност в България достига 14,4‰ през 2013 г. срещу 9,9‰ средно за ЕС. Този показател е по-висок само в Латвия – 14,3‰, Литва – 13,7‰, и Унгария – 13‰. Най-нисък е той в Ирландия – 6,3‰, и Кипър – 6,6‰.

Въпреки че се отчита спад на детската смъртност, България остава втора в ЕС по този показател – 7,3‰.

Изпреварва ни само Румъния с 9‰. В повечето страни в Европейския съюз коефициентът на детска смъртност е под 5‰, като най-ниски са стойностите му в Словения – 1,6‰, Финландия – 2,4‰, и Люксембург – 2,5‰.
Отчита се и рязък ръст на майчината смъртност през 2013 г. През 2011 г. майчината смъртност е с най-ниски стойности – 2,8‰, докато през 2000 г. тя е била 17,6‰. През 2012 г. е отчетен ръст до 4,3‰, а през миналата година скокът е 3 пъти до 12‰.

Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2013 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 417 667, или 19,6% от населението на страната. В сравнение с 2012 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 2,7 процентни пункта. През 2012 г. тази част от населението е била 19,2%, а от 2011 г. тя нараства с 0,4 процентни пункта всяка година.

Най-висок е делът на населението над 65 години в Италия (21,2%), следват Германия (20,7%), Гърция (20,1%) и Португалия (19,4%). Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия – 12,2%.

Към края на 2013 г. децата до 15 години в България са под 1 млн. души, което е под 14 на сто от общото население на страната. Делът на най-младото население в ЕС-28 е бил 15,6%, като най-нисък е в Италия (14%), България (13,7%) и Германия (13,1%), а най-висок е в Ирландия (21,9%) и Франция (18,6%).

В края на миналата година средната възраст на населението се е увеличила до 43 години от 40,4 години през 2001 г. и 41,2 години през 2005 г.

Населението в трудоспособна възраст към края на 2013 г. е 4,472 млн. души, или 61,7% от цялото население, което представлява намаление с 33 хил. души спрямо 2012 г. Към края на 2013 г. над трудоспособна възраст са 1,718 млн. души, или 23,7%, а под трудоспособна възраст – 1,056 млн. души, или 14,6% от населението на страната.

Данните показват още, че над 86 хил. души са се преселили в други населени места, а близо 20 хил. души – в чужбина, като от тях повече от половината са на възраст от 20 до 39 години. Интересното е, че относителният дял на преселилите се от града в селата е по-висок от дела на хората, които са мигрирали от селата към градовете – 23,5% спрямо 21,6%.

Същевременно малко под 19 хил. души са се върнали от чужбина в България през миналата година. Повечето от тях също са на възраст под 40 години.

През 2013 г. броят на потърсилите закрила в България е надхвърлил 7 хил. души, което е с над 5 пъти повече от 2012 г. и десетократно повече от предходните години, като се очертава значителен и траен натиск върху границите на страната от лица, бягащи от застрашените държави, посочва се в доклада.

За 2013 г. хуманитарен статут и статут на бежанец са получили 2 462 лица. От 1 януари 2014 г. до средата на март 2014 г., само за два месеца и половина, броят на лицата, потърсили закрила в България, е над 1 900. За същия период са издадени нови 2 450 решения за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, като 90% от тях са на сирийски граждани, от които над 1 000 са на деца.

Бързото намаляване и застаряването на населението в България, задълбочаването на тежките демографски дисбаланси и възпроизвеждането на социални неравенства между големи социални групи в последните десетилетия, неминуемо водят до задържане и спад в икономическото развитие на страната в дългосрочен план, посочва се в доклада.

Европейската комисия отчита, че застаряването на населението се превръща във все по-значим проблем на програмирането и финансирането в социалната област. Очаква се публичните разходи, свързани със застаряването на населението, да се увеличат средно с около 4,75 процентни пункта в Европейския съюз до 2060 г. и с повече от 5 процентни пункта в еврозоната.

Очакванията за увеличаване на публичните разходи към 2060 г. в България поради застаряването на населението е с около 4 процентни пункта от националния брутен вътрешен продукт.

Симулации на експерти на Световната банка показват, че дори и при по-оптимистични предположения демографската трансформация на България ще оказва трайно натиск върху бюджета и ще възпрепятства икономическия растеж.

Със свиването на работната сила с близо 40% до 2050 г. реалният ръст на БВП се очаква да се забави до 0,7% на година до края на прогнозния период съгласно основния сценарий.

Публичните разходи като дял от БВП се очаква да нараснат в дългосрочен план в резултат на разходите за обществено здравеопазване, дългосрочни грижи и държавни трансфери към пенсионната система, в резултат на което съотношението дълг към БВП на България се очаква да нарасне от 18 на 51% до края на прогнозния период.

В доклада се препоръчва да се оценява въздействието на всички мерки за пазара на труда и пенсионната система в дългосрочен план, както и да се обвържат всички разходи за пенсионната система с осигурителния принос, да се укрепят вторият и третият пенсионни стълбове и да се засилят поощренията за заетост на по-възрастните хора.

Още икономически новини четете в Investor. bg