1000 българи чакат присаждане на орган

Поне 1000 българи чакат в момента за присаждане на орган, защото медицината е изчерпала всички други средства да им помогне, съобщава „24 часа“.

Всяка година се прибавят нови 300 души, а 200 не дочакват спасителната трансплантация, е официалната равносметка за България.

Повече от 85 на сто в списъка имат нужда от нов бъбрек, обясни д-р Марияна Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантация. Реално от бъбречна трансплантация се нуждаят около 3000 от хората на диализа, но по различни причини те не са поискали да бъдат включени в официалния списък на чакащите, смята проф. Емил Паскалев, председател на Българското нефрологично дружество.

За черен дроб чакат 44-ма българи, за сърце - 20, като един от пациентите се нуждае едновременно и от трансплантация на бял дроб. Петима чакат за присаждане на панкреас, а един - за тънко черво.

В листите на чакащите в държавите от Евросъюза има общо над 61 000 души и всеки ден 12 от тях излизат от списъците, но не защото са били трансплантирани.

Два пъти повече операции по присаждане са направени тази години у нас и на практика няма случай на отказ от близките на хора в мозъчна смърт да дарят органите им. Благодарение на този жест 48 души са получили органа, без който са били обречени.

Най-много са присадените бъбреци. У нас успешни към края на първата година са 88% от трансплантациите, до 80% в края на третата година, до 70% в края на петата и до 52% в края на 10-ата година, обобщи проф. Емил Паскалев.

За Европа данните са средно с 5% по-високи за всеки от периодите. Обяснението е във възможностите във Франция например критериите за избор на терапия да са единствено медицински, докато у нас има ограничения - от избора на лекарства до прилагането на скъпи, но ефективни методи.

В най-лошо състояние за наблюдение са трансплантираните в Пакистан българи, обясни проф. Паскалев. Половината от тях имат срив още в първите месеци след връщането си.

В азиатската държава няма пречки за лесно сдобиване с орган. Но се прави компромис със съвместимостта между донора и човека, който ще живее с бъбрека му. Освен това оперираните в азиатската държава се връщат без медицински документи.