Агенцията за българите в чужбина е неясна структура

Агенцията за българите в чужбина трябва да се превърне от неясна структура към работеща институция, заяви вицепремиерът по управлението на средствата от Европейския съюз Илияна Цанова в предаването “Седмицата” по Дарик радио.

Тя посочи, че има сериозни проблеми в дейността на агенцията. За тях има сведения от Министерството на правосъдието, доклад на Прокуратурата, както и публикации в медиите за сериозни нарушения и съмнения за корупция.

Вицепремиерът посочи, че е назначила проверка на Инспектората към Министерския съвет, подала е и сигнал в Комисията за превенция на корупцията и е освободен и.д. директора на Агенцията.

Тя обаче коментира лаконично назначението на Ива Йорданова, като посочи, че Йорданова е провела успешна кампания в социалните мрежи за изборите, насочена към българите в чужбина.

Основната функция на Йорданова е да съдейства на органите за проверките, резултатите от които трябва да са готови до края на месеца, обясни Илияна Цанова. Тя подчерта, че са опитите да се спекулира с личния живот на един човек са неуместни и оценките за Йорданова трябва да се правят от гледна точка на нейната работа.

Цанова посочи, че като българин, който живее в чужбина, не е чувала за Агенцията. Работещите в чужбина българи според нея са повече, отколкото са работещите българи в страната, а парите, които емигрантите изпращат на семействата си в България, са над 3% от БВП и надхвърлят и преките чужди инвестиции в страната ни. Затова е важно Агенцията да изпълнява по-адекватни функции.

Цанова коментира, че може да се създаде регистър на българите в чужбина, за да може страната ни да се възползва от капацитета на хората от различните сектори. Може да се организират и срещи на предприемачи, културни събития, да се подпомага създаването на български училища и т. н.

Вицепремиерът засегна и работата по оперативните програми.

На ниво ЕС са одобрени само 7 оперативни програми от общо над 200, обясни Цанова. Отделно новата Европейска комисия още не е встъпила в длъжност, което също се отразява на процеса. Това трябваше да стане на 1 ноември, но заради допълнителните изслушвания вероятно срокът няма да бъде спазен.

Цанова подчерта, че по отношение на европейските средства е важно да има приемственост, защото страната ни е поела ангажименти, заложени в Споразумението за партньорство с ЕС. Правилата са строги и пари могат да бъдат спирани, ако не е изпълнено предварително условие от Споразумението или лошо макроикономическо управление, поставящо под риск ангажиментите на България.

Цанова посочи, че Еврокомисията не е разплатила на държавите от блока около 26 млрд. евро. Заради хроничния дефицит в бюджета на Комисията от 1 януари 2015 г. започва преглед и преработка на бюджета, така че дефицитът да се намали и почти да се елиминира.

Лошата координация е основният проблем за забавеното усвояване на европейските средства, коментира още Илияна Цанова. Според нея е добре в един момент да заработи отделно министерство за средствата от ЕС, но и сегашната организация може да е по-ефективна.

В закона не се предлага промяна на институционалната рамка, подчерта Цанова. В закона се посочва, че за еврофондовете ще отговаря министър или вицепремиер, което ще се определя от конкретното правителство. Министърът/вицепремиерът ще се подпомага от координационно звено, което ще се състои от представители на отделните министерства, на Сметната палата, на Държавната финансова инспекция, на Агенцията за приходите, на общините, браншовите организации.

Създаването на този съвет вероятно ще бъде одобрено от служебното правителство на заседание до края на октомври, каза Цанова и уточни, че становищата му ще се вземат предвид от съда при обжалването на актове на Управляващите органи.

Още икономически новини четете в Investor.bg