Искров дава оставка след решение по казуса КТБ

Управителят на БНБ Иван Искров обяви, че ще подаде оставка веднага след като бъде намерено решение за КТБ и бъде сформирано стабилно управляващо мнозинство.

Той планира да проведе консултации с всички парламентално представени партии, ще се оттегли и ще даде възможност да бъде избран друг управител на БНБ. Според него не е необходимо сега да се дестабилизира една от малкото работещи институции в страната и затова не подава оставката си веднага.

До 31 октомври квесторите на КТБ трябва да внесат окончателните финансови отчети, съобщи управителят на БНБ пред временната комисия по бюджет и финанси, сформирана по-рано днес. По думите му, ако има забавяне, ще е в рамките на дни.

При положение, че документите покажат отрицателен капитал на поставената под особен надзор банка, БНБ е длъжна да отнеме лиценза на КТБ, а след това да подаде и искане за начало на процедура по несъстоятелност на банката. 20 дни по-късно започва и изплащането на гарантираните влогове в банката, според настоящото законодателство.

Той посочи, че е мит, че БНБ не желае да бъде намерено пазарно решение и да бъде отворена КТБ и дори по-рано през деня е имало среща с "ключови акционери" в банката.

Управителят на централната банка припомни, че заключенията в доклада на одиторите са, че са необходими допълнителни провизии в размер на 4,22 млрд. лева, за да може банката да отвори врати.

За Искров КТБ не е изолиран случай в исторически план, но според него никога не е имало такъв натиск срещу централната банка никъде по света. В същото време обаче банката е изолиран случай за българската банкова система.

"От юни досега, с подкрепата на българското правителство и търговските банки, полагаме огромни усилия, за да неутрализираме негативния ефект от поставянето на КТБ и ТБ „Виктория“ под особен надзор", коментира още Искров.

Фондът за гарантиране на влоговете е предприел няколко стъпки за набиране на средства за изпащане на гарантираните влогове в КТБ и техническото обезпечаване на операциите по изплащане на средствата на гражданите, обясни председателят на Фонда Росен Николов пред депутатите.

На първо място Фондът е започнал равномерно да ликвидира портфейла си от Държавни ценни книжа. Основно операциите са на външните пазари, за да не се поставя под натиск вътрешният пазар. Институцията е постигнала и споразумение с търговските банки за отпускане на ликвидност срещу книжа, за да не се налага спешна продажба на книжа.

Друг начин за набиране на средства е издаване на облигационна емисия с държавна гаранция, както и частично финансиране от държавния бюджет или синдикиран заем от глобални финансови институции, обясни Николов.

Фондът е извършил и техническа подготовка за изплащане на влоговете, като са извършени три стрес теста на системата.

Извън случая с КТБ е сключено стендбай споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за кредитна линия при фалит на банки. Според Николов Фондът е достатъчно обезпечен и има средства, които покриват 5,2% от гарантираните влогове в България. Средно за ЕС това съотношение е 0,8 на сто.

Да отговори на въпросите, свързани с банковия надзор в страната, в комисията беше изслушан и подуправителят на БНБ Цветан Гунев, който е в отпуск заради водено срещу него съдебно дело.

Гунев беше категоричен, че цялостна проверка "на място" с физическите документи в КТБ е правена през пролетта на 2013 година и тя е показала, че банката е в добро състояние. Централната банка е била планирала нова проверка през септември 2014 година. От създаването на банката е имало поне 10 физически проверки на документацията, като за последните пет години са извършени две цялостни оценки и две, свързани със законодателството срещу пране на пари.

На базата на оценката от последната физическа проверка през 2013 година и текущия контрол, който се извършва всеки месец, е дадено и разрешението за покупката на ТБ „Виктория“. Одитите за 2013 година на банката са обхванали 73% от кредитния портфейл на банката на стойност 3 млрд. лева. Документите за обезпеченията са изчезнали, каза още Гунев.

Според депутата от БСП Лява България Румен Гечев "има нещо дълбоко нередно с банковия надзор", защото 20 кредитополучателя държат 30% от кредитния портфейл на банката. Този факт, както и неестествената динамика на КТБ, е трябвало да предизвикат допълнителни проверки на БНБ. Гечев обърна внимание още, че липсва реакция и на финансовото разузнаване на ДАНС.

Подуправителят на БНБ Димитър Костов направи коментар и по отношение на сключени цесии с активи на банката. Според проучванията на централната банка те са законни, обект са на търговското право и БНБ не може да ги забрани или разреши, защото така би играла ролята на съд. Един от квесторите в КТБ – Станислав Лютов, уточни, че са поискани прихващания на стойност между 500 и 600 млн. лева. Сред подадените заявления има такива на общински и държавни дружества. Дори всички тези искания да бъдат осчетоводени, те са в полза на банката, защото ще намалят дефицита от 4,22 млрд. лева, обясниха още от БНБ.

БНБ постави КТБ и ТБ “Виктория” под специален надзор съответно на 20 и 22 юни 2014 г. Откакто двете банки са затворени, вложителите нямат достъп до средствата си.

Още новини за КТБ четете в Investor.bg