Властта е "горещ картоф", който Генерала да даде на Кънев

Не е изключено формирането на правителство да бъде не финал на политическата криза, а просто неин етап, който ще продължи през 2015 г., според анализа на института „Иван Хаджийски“ на политическия октомври.

Новият български кабинет още не е съставен и вече се множат песимистичните прогнози за неговата краткотрайност и нестабилност. Расте и убеждението, че несигурната парламентарна конфигурация ще ликвидира шансовете управленският екип да рискува с реализиране на сериозни промени, посочват анализаторите.

Според тях в момента властта е „горещ картоф” – с поемането й Бойко Борисов може да загуби, с отказа – също губи, тъй като избирателят едва ли би му простил, ако за втори път избяга от властта.

Реформаторският блок придоби самочувствие и съзнание за собствена тежест, дори за по-голяма от реалната. Ако продължи да изпитва търпението на Генерала, той може просто „да обърне масата”. Или да предостави на Кънев „горещия картоф”. Преговорният процес зависи в голяма степен от вътрешните отношения между „реформаторите”, изтъкват от Института „Иван Хаджийски“.

Според анализаторите на 5 октомври българският избирател гласува срещу политическия монопол. В НС влязоха четири конкурентни двойки формации – ГЕРБ и РБ в дясното пространство, БСП и АБВ в лявото, ДПС и ББЦ в центъра, ПФ и „Атака“ в националистическия сектор.

Електоралното участие в изборите за 43-ото Народно събрание формално погледнато не се отличава съществено от практиката на развитите демокрации, но в условията на политическа криза и търсене на демократичен изход означава  критично ниска степен на доверие в политическия елит.

Политическата криза, започнала в началото на 2013 г., не е приключила. Характерът на трудностите по съставяне на правителство и осигуряването на парламентарно мнозинство правят вероятно продължаването на политическата нестабилност в нови форми.

За първи път от много години се налага тезата, че подкрепата за бъдещото управление ще се основава на сходство в идеи, а не само на досега декларираното отношение на партиите една към друга.

Партиите са изправени пред задачата да възстановяват доверие в по-трудни условия от всякога. Най-важно е преди всичко какъв вариант на политически живот ще бъде избран през следващите месеци – конфронтационен или консенсуален. Изкушението да се замества търсенето на стратегически изход с показен сблъсък е голямо. То обаче може да ерозира до опасни равнища целия парламентарен модел като неефективен.

Дискусията по актуализацията на Бюджет 2014 и Бюджет 2015 ще бъде показателна поне в две посоки – има ли нагласа за сътрудничество по най-важните въпроси за страната и има ли стремеж да се търси обоснована промяна в държавната политика. Или фасадата отново ще се окаже по-важна от съдържанието, допълват политолозите.

Според тях измерван с европейски часовник, преговорният процес протича нормално. Страната обаче е под натиска на актуални и остри въпроси, които изискват ускорено следизборно структуриране на политическото пространство. Това прави обществеността чувствителна към „надлъгване”, бягство от отговорност, търсене на алиби, странични съображения.

Никой не се стреми да поеме отговорността нито за точния вид на актуализацията на бюджета (макар да изглежда обратно на положението преди три месеца, че всички по принцип я одобряват), нито за решаването на казуса с КТБ (макар сякаш да са единодушни, че без солиден чуждестранен инвеститор банката не може и не трябва да бъде спасявана). Излиза, че всеки иска да участва във властта, но никой не иска да се подпише под нея и да се лиши от алиби за тежки и непопулярни решения.

Популизмът получава ново пространство за изява, смятат политолозите.

Видимата несигурност на политическия процес и ниското доверие в институциите засилва натиска в полза на „магически“ прости решения, от рода на Велико Народно събрание, президентска република или мажоритарна система.

От института посочват, че повече от година българските протестиращи искаха предсрочни избори, за да сложат край на нестабилността и задкулисието. През изминалия октомври пролича, че проблемът на демокрацията в България не се лекува с избори. Дълго време Делян Пеевски беше фигурата, фокусирала недоволството на протеста. Сега той стои на първия ред в парламента и е вносител на първия законопроект.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.