Валутният борд у нас навърши пълнолетие

На днешния 1 юли се навършват 18 години от въвеждането на валутния борд у нас. По всичко личи, че системата на паричен съвет, както още е известен режимът, ще остане до присъединяването на България към еврозоната. Така страната ще се превърне в една от малкото по света с толкова дълго действие на валутния борд.

Главна причина за въвеждането на валутния борд у нас бе пълната загуба на доверие в паричните власти относно способността им да поддържат ценова стабилност и оттам – лихвените проценти и валутния курс. Валутният борд е въведен на 1 юли 1997 г., след като се отменя старият и се приема нов Закон за Българската народна банка (ЗБНБ). Чрез промените се изменя вътрешната структура на централната банка, за да може тя да работи като паричен съвет.

За целта бе създадено управление „Емисионно“, което фактически е паричният съвет у нас. В БНБ бяха обособени още две управления – „Банково“, което отговаря за платежните услуги и системи, и „Банков надзор“, чиято роля е да осъществява надзор и контрол над кредитните институции.

Принципи на валутния борд

Валутният борд има три основни принципа, които са свързани помежду си. Първият е, че фиксира курса на националната валута към голяма световна (резервна) валута или кошница от валути. В случая с българския лев – през 1997 г. той бива привързан към германската марка при ниво от 1 000 лв. за 1 марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г., осъществена заради високата инфлация в страната, обменният курс се фиксира на ниво от 1 лв. за 1 германска марка, а с въвеждането на еврото през 1999 г. резервната валута, към която е прикачен левът, става еврото. Курсът и до днес е фиксиран при 1,95583 лв. за едно евро.

Вторият принцип на валутния борд е пълната конвертируемост на паричната база, съставена от наличните пари в обращение (банкнотите и монетите) и резервите на банките при централната банка.

Третият принцип е, че режимът осигурява 100% покритие на паричната база с резервна валута. Това, погледнато от друга страна, означава, че валутният борд може да създава (емитира) национални пари (левове) само когато купува резервна валута (евро).

Счита се, че това е една от причините валутният борд да отнема паричния суверенитет на страната, т.е. централната банка да не може да провежда парична политика по своя преценка, например, чрез определяне на основния лихвен процент и промяна на валутния курс. Това е така, тъй като в условията на борд паричното предлагане зависи вече единствено от промените във валутните резерви. Освен това централната банка в лицето на БНБ не може да кредитира държавата. Допуска се кредитирането на търговски банки при ограничени условия, определени с Наредба № 6 на БНБ за кредитиране на банки в левове срещу обезпечение, при опасност от остра ликвидна криза в системата.

Предимства

Валутният борд се въвежда в държави, където дотогава не е имало централна банка, или в страни, където има тотална загуба на доверие в способността на централната банка да устои на натиска на правителството за финансиране на прекомерни бюджетни дефицити, например, или пък е възникнала остра икономическа и финансова нестабилност, характеризиращи се с висока инфлация и силна обезценка на местната валута.

Паричният съвет съдейства за установяване на макроикономическа дисциплина. Ето защо се приема, че режимът осигурява финансова стабилност, вдъхва доверие към политиката на централната банка и правителството и осигурява прозрачност на действията им. Прозрачност на борда и това, че се ползва с високо доверие поради наличието на правила, които лесно могат да се следят, са едни от най-важните му предимства.

Недостатъци

Един от големите недостатъци на валутния борд, който се посочва в литературата по банково дело и международни финанси, е фактът, че държавата губи инструментите на паричната политика, чрез които да се смекчат евентуалните финансови шокове за икономиката, идващи отвън. Податливостта на външни шокове може да отслаби притока на капитали от чужбина.

Друг недостатък е, че той не играе ролята на кредитор от последна инстанция, каквато е типичната централна банка, което излага банковата система на известен риск, например при банкова паника.

Освен това, ако се формират очаквания, че валутният борд може да бъде изоставен и националната валута може да се обезцени, ще започне превръщане на местна валута в международни резерви. Очакването за девалвация може да създаде натиск върху банковата система, изразяващ се в масирано теглене на депозити в местна валута и превръщането им в международната резервна валута, към която е привързана националната.

Подобни опасения изникват при наличието на банкова паника и макар и минимални се наблюдаваха при ситуацията с Корпоративна търговска банка през лятото на 2014 г. Подобно развитие изисква по-добро управление на ликвидността на банките. В резултат на случилото се миналата година търговските банки увеличиха рязко своята ликвидност, като коефициентът на ликвидни активи за пръв път прехвърли ниво от 30%. Подобен проблем обаче не е специфичен само за валутния борд.

Покритие на валутния борд

Към края на май 2015 г. покритието на валутния борд е 176,1%, разкриват актуалните данни на БНБ. Това означава, че международните валутни резерви покриват точно 176,1% от паричната база. Информация за международните валутни резерви дава сумата на активите на управление „Емисионно“ на БНБ, което отговаря за поддържането на валутния борд.

Статиите, които попадат в активната страна на баланса, са парични средства и предоставени депозити в чужда валута, монетарното злато и други инструменти в монетарно злато, както и инвестициите на БНБ в ценни книжа.

От своя страна, паричната база, намираща се в пасива на управление „Емисионно“, представлява всички банкноти и монети в обращение, емитирани от БНБ, както и резервите на търговските банки при централната банка.

Към пасивите се причисляват още депозитите на правителството и други държавни институции и депозитът на управление „Банково“, с което фактически се изравнява сумата на актива, съгласно устройството на валутния борд.

Кой отговаря за валутния борд четете в Investor.bg