Лекарите от линейките като домашна поликлиника?

Начинът, по който е организирана в момента Спешната помощ, не е добър, смята д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.

"Викат ги на адреси да мерят кръвно, да изписват рецепти и такива неща", коментира той пред БНР.

Според него предложението за трите стандарта на линейките от 8 до 120 минути звучи добре, но няма отговор на основния въпрос.

"Разделянето на спешната помощ от болничната медицинска помощ специално, а и от извънболничната в някаква степен, не е добро за системата. Не е необходимо в линейките да има лекари и практиката да се използват като домашна поликлиника трябва да се прекрати", добави той.

Д-р Кацаров обясни, че световна тенденция в линейките е да има парамедици, които след успешно преминато обучение да оказват първа медицинска помощ.

"И лекар да е, пак може да направи толкова. Лекарят трябва да е в приемното отделение на болницата, защото там може да окаже истинска медицинска помощ, съобразно със своята квалификация, а не да се вози в линейката напред-назад и да носи носилки по етажите. Това е "разсипия" на квалифициран човешки труд", смята той.

Кацаров подчерта, че обучението на парамедиците е само няколко месеца, както и че на много лекарски места в страната сега работят фелдшери и медицински сестри, който на практика нямат нужда от допълнително обучение и могат веднага да започнат работа като парамедици, стига да се реаорганизира по този начин Спешната помощ.

"Но тази реорганизация включва и друго – не линейките, както в София, да стоят на "Сточна гара", а да бъдат асоциирани към болниците, които имат спешни приемни отделения, за да може да бъдат разпределени на територията на целия град и да карат до най-близката болница, където има спешно приемно отделение. Тези приказки, че ще оперираме болните в линейките, няма как да стане", отсече той.

Решаващо при спешната помощ е най-бързо да отидеш на мястото, настоя д-р Кацаров.