Терористите са бедствие, да не влизаме в логиката им!

Атентатите в Париж са акт на война, която обаче не е започнала сега и се води в други части на света, смята политологът Антоний Тодоров.

По думите му с атаки, като тези от Париж, терористите целят затваряне на границите и идване на власт на правителства, които да сложат край на сегашните демократични и мултикултурни общества.

"По-добре да гледаме на терористите като на природно бедствие, което застрашава човешкия живот, отколкото да влизаме в тяхната логика", призова и Даниел Смилов, също политолог, пред bTV.

Той посочи, че на този етап реакцията на Франция е по-скоро премерена и не трябва да се скача към необмислени акции като моментално и недобре планирано начало на сухопътна операция в Сирия.

"Влезем ли в сценария на сблъсък на цивилизации, това всъщност е механизъм за набиране на хора от страна на "Ислямска държава", категоричен е Смилов.

И двамата анализатори изразиха мнение, че не може да се говори за религиозен елемент.

"Това, че тези терористи развяват знамето на исляма, не променя с нищо нещата", заяви Тодоров, като припомни, че това, което са предложили екстремистите на мюсюлманския свят, е прогонило милиони от домовете им.

По отношение на бежанската вълна и действията на ЕС, Даниел Смилов посочи, че заявената от Ангела Меркел готовност Германия да приеме 1 млн. бежанци не е само хуманитарен акт, но и действие за повишаване на сигурността – има огромно струпване на хора в няколко горещи точки вътре и извън общността и Бундесрепубликата предлага вариант за намаляване на напрежението.

"Меркел надцени интелигентността на средния европейски лидер, нямаше логистична координация", отбеляза Смилов.

Антони Тодоров допълни, че в момента са вижда определен политически цинизъм у източноевропейските страни – през 2003 г. заради членството си в НАТО те били най-послушни и единодушни в подкрепата си за инвазията в Ирак, против която са били Франция, Германия и Белгия, и за която вече и Тони Блеър признава, че е довела до появата на ИДИЛ.

Сега, 12 години по-късно, същите източноевропейски държави не искат да приемат хората, бягащи от джихадистите.