Днес да почерпят: Екатерина, Катерина, Катя, Тина...

Българската православна църква почита днес Света Великомъченица Екатерина.

Традицията повелява днес жените да месят бяла погача, намазват я с мед или рачел и като дават на всички вкъщи да хапнат от нея, излизат на пътя и раздават наред. Който мине, да опита от питата и да почете светицата. А тя да е благодарна и доволна и да ги предпази от болестта шарка, която често ходела по домовете и моряла хората и най-вече децата.

Като не можел да победи злините, които го връхлитат, българинът се научил да ги умилостивява с почит, празници, лакомства и добро отношение. Вярвал, че шарката обича повече от всичко мед, казвал й "сладка и медена" и раздавал от сърце от медената погача и за нея самата оставял на прага. Вярвал, че ако го направи, болестта със сигурност няма да прекрачи в къщата. И вярвал, че ако сложи медено кравайче над вратата, то ще стои като верен страж за болести и злини.

Ритуалите, свързани с болестта, съвпадат с пиковото време на епидемията - ноември (св. Екатерина) и март (Младенци) - и дават знак за здравите нишки, свързващи жизнения опит и познание с религиозния символ в един празник. В случая - празникът на св. Екатерина.

Света Екатерина (или св. Катерина) живяла в края на III в. и началото на IV в. в Александрия, разказва агенция "Фокус". Родът й бил знатен, царски. Изучила философията, литературата, медицината - най-модерните науки за времето. Особено силно било дарованието на Екатерина в медицината. Много знатни князе искали ръката й, но тя на всички отказвала.

Била решила да се омъжи само за равен й по хубост, ум и знание. Такъв младеж така и не се намерил.
Не знатните и богатите, а един скитник отшелник определил живота й, разкрил й света на християнството, тайните, чудесата и мъдростта му.

Една нощ в съня й се явила Света Богородица със своя син, проговорила й искрено и от душа и точно така, искрено и от душа, и Екатерина се отдала на вярата. От този ден до смъртта й останали не много дни. При всеки повод тя показвала на езичниците новата си вяра. Веднъж на едно голямо езическо жертвоприношение рекла пред всички на царя: "Царю, не те ли е срам да се молиш пред гнусните идоли? Защо не познаеш истинския Бог, който е слязъл на земята в човешка форма заради нашето спасение?"

Жестоко било наказанието за такива думи. Но царят оценил красотата на девойката и вместо мъки й предложил ръката си. Трябвало само да се откаже от християнството и щяла да царува като истинска царица. Но предложението било отхвърлено с презрение. Петдесет велики мъдреци викнал царят да разубедят хубавата девойка и тя накарала да отхвърлят идолите и да приемат вярата й. Упорството, силата и достойнството на Екатерина били завладяващи. Вече нищо не можело да я спаси от меча на палача. Тя била само на 18 години през 305 г. (или 310 г.), когато присъдата била изпълнена. Преданието разказва, че след смъртта й долетели ангели и отнесли тялото й на Синайската планина.