"Индиго", 14 г. по-късно: Оцелелите си спомнят...

Снимка: Кадър "Нова телевизия"

1 / 7

Дискотека "Индиго". 21 декември 2001 г. Навалица. Блъсканица... Тълпата тръгва... Хлъзгаво е. Викове. Паника.

Загиват 7 деца. 12 са тежко ранени. 14 години откакто Виктория, Димитър, Елена, Кристина, Любомира, Мадлен и Цветелина ги няма. Стъпкани и задушени са в центъра на София. Четири дни преди Коледа.

Седем години по-късно животът им ще бъде оценен на 4100 лева глоба и една условна присъда. Съдът обявява за виновни охранителите, които не са създали безопасен ред за влизане в дискотеката. Управителят не е спазил служебните си задължения, а някогаштният шеф на Комитета за младежта и спорта Цвятко Барчовски е отдал неправомерно мястото под наем.

"За мен това не беше инцидент. Трагедията бе причинена от една безотговорност, безгранична немърливост и от една бездънна човешка глупост". Това е оценката на Мирела днес. Сегашната млада жена, тогава тийнейджърка, закъснява за дискотеката във фаталната вечер. В мелето оцелява Биляна, а най-добрата им приятелка Елена умира.

"Много често ходихме в тази дискотека. Проблемът беше, че моята приятелка не я пускаха да отиде и трябваше аз да се помоля да я пуснат и нея. Преди да отидем в дискотеката, отидохме до църквата "Св. Седмочисленици". Аз запалих свещ, но Елена – не. Имаше много време преди началния час на дискотеката, но ние решихме да отидем по-рано", спомня си 14 години по-късно Биляна пред Нова тв.

Тя не иска да показва лицето си, защото не желае днешните й приятели и близки да знаят през каква трагедия е минала тогава и продължава да минава.

"Започнаха да идват много хора, само че тези, които идваха отзад, не виждаха, че ние сме напред и не ни пускат да минем. Блъсканицата беше наистина много жестока", разказа Биляна.

Мирела пък си спомня, че Биби й разказала, че Елена е била облегната до стената, а нея са я дърпали и са се опитвали да я съборят. "В един момент Елена вижда, че не може повече да я държи изправена и много бързо в суматохата тя я издърпва към себе си и сменят местата си. В този момент всъщност хората събарят Eлена и я повличат надолу", разказва още Мирела.

Самата тя вижда апокалиптична картина, когато пристига пред "Индиго". "Родители търсят децата си, приятели викат имената на близките си, братя търсят сестрите си, изваждат тела, линейки. Аз обикалях, обикалях, не намерих никой", спомня си днес Мирела през сълзи.

Побягва вкъщи, за да може да се обади по телефона. "Звънях часове наред и не помня вече кой ми вдигна и ми каза, че Ели е починала".

Биляна пък разказва, че някой я е изхвърлил на снега, няма представа нито спомен кой. "Непознат човек ме е закарал със собствената си кола. Десет часа съм била в кома. Когато се събудих видях майка си до себе си и й казах: Мамо, пази се, че трябва да ходя на дискотека. Тя ми каза: Успокой се, после ще ходиш на дискотека", спомня си младата жена.

Биляна пита всички къде е приятелката й, но никой нищо не й казва. Едва когато се прибира вкъщи, едно момиче й казва по телефона, че всъщност Елена е починала.

Последното нещо, което Мирела и Елена си казват е: "Ще се видим после". После е... погребението на Елена.

Ген. Васил Василев, който тогава е директор на Националната полиция си спомня: "Обадиха ми се към 19 часа и ми казаха, че стена е паднала и е затиснала деца в дискотека. Дойдохме на място, беше тъмно, хора пищяха, вадеха се деца, идваха родители. Започна огледът и тогава разбрахме страшната истина".

Според него, за да се стигне до паметника на децата, виновните са много. Биляна пък смята, че ако е имало някой, който да отиде най-отпред и да каже, че няма да се състои събитието или на тези отзад да не се бутат, че няма как да влязат, трагедията сигурно е щяла да се избегне.

"Най-малкото дори да беше изчистен пътят, нямаше да паднем на стълбите и да ни премажат", смята още Биляна.