39% от българите се чувстват щастливи, в света – 66%

Щастливи се чувстват близо две трети – 66% процента от хората по света. Това сочи годишното глобално изследване на УИН/"Галъп интернешънъл". По отношение на щастието през отминаващата година България е на последните места в света с 39%, определящи се като щастливи, а 9% - нещастни.

Асоциацията УИН/"Галъп интернешънъл", лидер в пазарните проучвания и изследваниятa на общественото мнение, публикува днес 39-ото си поред глобално изследване "Край на годината", което проучва перспективите, очакванията, възгледите и убежденията на 66 040 души от 68 страни по целия свят, съобщи Галъп Интернешънъл България.

България е на последните места в света с 39% от хората, определящи се като щастливи, 9% - нещастни, 47% оставащи в средата, а останалите се затрудняват да отговорят. Така нетната стойност (дялове на щастливите минус дялове на нещастните) за България е 30%.

Очакванията на българите за започващата 2016 г. пък са в дялове 19% оптимисти, 20% песимисти, 43% неутрални и 18% затрудняващи са да отговорят. Така с нетна стойност (оптимисти минус песимисти) от -1% България остава в негативната част на "класацията", макар и далеч от крайностите.

13% у нас очакват 2016-а да бъде година на икономически подем, а 24% - на икономически трудности. Така нетната стойност е - 11%. 44% смятат, че ще е същата като 2015 г., а 18% не дават отговор.

Общата тенденция за България е за намаляване на дела на негативно отговарящите в сравнение с края на 2014 г. Вероятно 2015 г. е била по-спокойна в очите на българите на фона на по-бурната 2014 и 2013 г.

Шейсет и шест процента на хората по света казват, че се чувстват щастливи. През миналата година този процент бе 70. 23% не са нито щастливи, нито нещастни, а 10% се чувстват нещастни.

Нетната глобална стойност на щастието (щастието минус нещастието) е 56%.

Колумбия е най-щастливата страна в света (85% е нетната стойност на щастието), следвана от Фиджи, Саудитска Арабия, Азербайджан и Виетнам, докато Ирак е най-малко щастливата страна за втора година (-12% нетна стойност на щастие).

45% от света са оптимисти за икономическите перспективи през 2016 г.; 22% са песимистите, а 28% са на мнение, че няма да има промяна в икономиката.

Най-оптимистичната страна относно икономическия просперитет в предстоящата 2016 г. е Нигерия (61% нетна стойност на икономическия оптимизъм), следвана от Бангладеш, Китай и Виетнам. В другия край на тази класация е Гърция, която е най-песимистичната страна (-65% нетна стойност на икономическия оптимизъм).

Малко над половината (54%) вярват, че 2016 г. ще бъде по-добра от 2015 г., 16% смятат, че ще е по-лоша, а 24% са на мнение, че ще е същата като 2015 г.

Бангладеш, Китай, Нигерия, Фиджи и Мароко са най-обнадеждените нации, докато в Италия споделят най-малко надежда.

Проучването сочи, че 45% от света са оптимистично настроени по отношение на перспективите пред икономиката през 2016 г. - делът на оптимистите е двойно по-голям от дела на песимистите (22%).

Не е изненадващо, че Гърция е най-песимистичната страна (-65% нетна стойност), като се има предвид нейното тежко финансовото състояние. Най-оптимистичната страна по отношение на икономиката е Нигерия (61% нетна стойност).

Младежите по света са и значително по-оптимистично настроени, отколкото по-старото поколение: 31% е нетната стойност на икономическия оптимизъм сред анкетираните под 34-годишна възраст, а сред тези над 55 години тя е едва 13%.

Като част от анализа УИН/"Галъп интернешънъл" категоризира страните в света в три групи: проспериращи (Г-7); развиващи се (оставащите държави от Г20 - като изключим тези Г7) и стремящи се - всички останали. Въпреки че нивата на доходите между тези три групи показват огромна разлика, то нивото на щастие, измерено в нетни стойности, във всичките три е подчертано високо: проспериращи - 42%, развиващи се - 59% и стремящи се - 54%.

Общо 66 040 души са били интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице (30 страни; 32 172 души), по телефон (15 страни; 11 800 души) или онлайн (23 страни; 22 068 души). Теренната работа в различните страни е проведена от септември 2015 г. до декември 2015 г. Статистическата грешка в изследването е в диапазон +/-3-5% при доверителен интервал - 95%.

В България изследването бе проведено между 30 октомври и 5 ноември чрез пряко лично интервю сред 1009 пълнолетни български граждани.