Заплатата на Искров в БНБ скачала над 19 бона

Заплатата на бившия управител на БНБ Иван Искров е била 19 070 лева месечно от януари до юни 2014 г. Това оповести реформаторът Мартин Димитров, който спечели дело във Върховния административен съд, което заведе заедно с колегата си Петър Славов и така получи правото да каже какви са били възнагражденията на членовете на Управителния съвет на централния трезор.

Като основна заплата Искров е взимал по 12 870 лева, но от допълнителни възнаграждавания в джоба му всеки месец са постъпвали още 6 200 лева.

Заместниците му Димитър Костов и Калин Христов пък са взимали по 17 199 лева на месец, от тях бонусите са били 5 451 лева, а основна заплата – 11 747 лева.

Третият подуправител на БНБ Цветан Гунев е взимал същите пари като допълнително възнаграждение, но основната му заплата е била малко по-ниска – 11 628 лева.

Според Димитров това е скандално, защото шефовете БНБ са взимали тези суми точно в периода преди фалита на КТБ, за който и те носят вина. Съдът официално обяви, е фалитът на банката е на 20 юни 2014 г., а поредица проверки показаха, че в БНБ са си затваряли очите за редица нарушения в КТБ.

Членовете на УС Стати Статиев и Боряна Пенчева са получавали по 6 471 лева основна заплата и по 2 588 допълнително.

Справката сочи, че заплатите на шефовете на БНБ от юли до декември 2014 г. са намалели.

Искров е взимал през това време по 16 995 лева на месец, защото допълнителните му възнаграждения са паднали на 4 094 лева. Подуправителите също са били с поизтънели джобове в този период - основна заплата 11 769 лева и бонуси - 2 830 лева.

От януари до юни 2015 г. бонусите на Искров са били още по-малки – едва 3 204 лева при 6 200 за същия период на 2014 г. Иначе основната му заплата си е останала в почти същия размер – 12 892 лева.

Подуправителите също са се разписвали срещу по-ниски допълнителни възнаграждения – 2 830 лева срещу 5 451 лв. за първите шест месеца на 2014 г.

Не може управител на БНБ да получава четири пъти повече от премиера, отсече от своя страна  Радан Кънев, лидер на ДСБ.

Той припомни, че едно от изискването към претендентите за шеф на централния трезор е да имат успешна кариера, а бедни хора с такава в банковия сектор няма.

Така че могат да си позволят, докато са в БНБ да не взимат такива огромни заплати, смята той.

След като направи разкритието за колосалните суми, взимани от ръководството на БНБ, Мартин Димитров се закани, е отново ще поиска парламентът да приеме подготвените от него промени в Закона за БНБ, с които се слага „таван“на заплатите.

Според него повечето депутатите са заблудени, че има максимална заплата за управителя на централната банка и заместниците му, а всъщност в закона сега е разписана единствено минималната сума.

Предложението на Димитров предвижда заплатата на шефа на БНБ да бъде колкото тази на председателя на НС, а в определени случаи до два пъти по-висока.