Рашид Алауи – един бежанец, влюбен в България

"България е първата страна, в която се почувствах добре като бежанец - въпреки първоначалните трудности. За нищо на света не бих отишъл в Германия", казва сириецът Рашид Алауи. Журналист от Дойче веле се срещна с него в Харманли.

"Обичам България. Обичам природата ѝ, хората, всичко. Българският манталитет прилича на сирийския и затова тук се чувствам много добре", казва с широка усмивка 37-годишният Рашид Алауи.

Той избягал от родината си през 2013 г., след като военните се опитали да го заставят да влезе в армията. "Не исках да убивам, нито пък да бъда убит. Затова семейството ми реши да ме изпрати на сигурно място."

Така Рашид заминал за Турция, където останал само две седмици. Там никак не му харесало и затова веднага се съгласил, когато негов познат от Сирия му предложил да тръгне с него за България, а оттам да продължат към Западна Европа. "Каналджиите искаха по 1000 евро на човек, но аз имах само 500. Тези пари стигнаха за пътуването до България. Аз обаче така или иначе нямах намерение да ходя в Германия, накъдето бяха поели познатите ми", разказва сириецът. Той търсел единствено сигурност и мир.

"Навсякъде има и добри, и лоши хора"

Рашид бързо забравил трудностите, с които се сблъскал при пристигането си в България. "През 2013 г. в бежанските лагери нямаше почти нищо. Бяхме принудени седмици наред да спим под открито небе. Бях гневен. Бях тъжен. Но страната просто не беше подготвена за тази бежанска вълна. Вярно, имаше и настроения срещу бежанците. Но днес аз не се сърдя на никого. Имам много български приятели. А що се отнася до лошите хора - такива има по цял свят", казва сирийският бежанец.

В Дамаск Рашид работил години наред като екскурзовод. Развеждал западни туристи из забележителностите на милионния град. Именно заради работата си обаче през 2004 г. бил хвърлен в затвора.

Някой написал донос срещу него, че подавал на ЦРУ и Мосад информация за сирийската армия и сирийските политици. "Единственият ми проблем в Сирия беше, че съм кюрд. Вкараха ме в затвора само защото съм кюрд." Рашид прекарал шест месеца в малка килия без светлина. Семейството му платило хиляди долари, за да го спаси. Когато излязъл от затвора, бил загубил гласа си - заради лошите хигиенни условия. Претърпял три операции.

"Тези хора идват от друг свят"

Днес 37-годишният мъж не се оплаква от нищо. От няколко месеца насам работи към българския Червен кръст като медиатор в приемателния център в Харманли - именно там, където е прекарал първите си седмици в България. Рашид помага на бежанците с каквото може - превежда, обяснява, решава конфликти, придружава новодошлите по лекари и служби.

"Днес лагерът е направо като петзвезден хотел", смее се Рашид и добавя, че много неща са се променили към по-добро. "Иска ми се обаче България да прави повече за интеграцията на бежанците", признава той и разказва, че месеци наред се опитвал да намери институция или организация, която да предостави на бежанските лагери нещо като наръчник за интеграция, с чиято помощ да се обясни на търсещите закрила какво означава свободата.

"Голяма част от мигрантите, търсещи закрила тук, разбират погрешно европейската свобода. Много от мъжете, например, си мислят, че свободата означава жени, алкохол, наркотици. Българските институции трябва да се заемат сериозно с този проблем и да организират разяснителни кампании, за да улеснят интеграцията на тези хора. Защото те не са виновни. Те идват от един свят, в който не можеш да видиш жена с къса пола на улицата или пък да пиеш алкохол, без да се притесняваш, че някой ще те види", разказва Рашид.

Никой обаче не откликнал на молбата му. Всички просто обяснили, че нямат средства за такъв проект. Само една организация от Нова Загора му отговорила положително. Вместо наръчник за интеграция обаче оттам му изпратили пакет със 700 презерватива. "Започнах да разяснявам на мъжете, че така ще предпазят жените си от нова бременност. И какво се случи? Презервативите свършиха за една седмица", казва през смях Рашид.

"Той е човек слънце"

В приемателния център в Харманли всички му имат голямо доверие - както работещите там хора, така и мигрантите, търсещи закрила.

"От историите на Рашид ще излязат няколко добри романа. Той е човек слънце и много обича да се шегува", казва Светла Карагьозова, която е социален работник в лагера.

И наистина - сириецът сипе шега след шега. Не престава да се смее и да разсмива околните. "В България ми харесва това, че хората разбират от шега. А са и добри шегаджии. В Германия, например, хората са други. Бил съм там вече два пъти, но някак не разбираха чувството ми за хумор. А аз много обичам да се смея“, споделя Рашид и добавя: “Шегите са много важна част от комуникацията - с тях човек руши прегради".

Рашид очевидно умее да руши прегради - вече има много български приятели, с които обича да обикаля из природата. "Редовно ходим на походи през почивните дни", споделя той и показва няколко снимки на телефона си. "Това удоволствие е безплатно", добавя сириецът и обяснява, че печели около 1000 лева на месец.

"Заплатата ми стига да си плащам квартирата, да си купувам храна, а и да си позволявам по някоя друга радост - например хубаво червено вино." Една бутилка от любимото му вино струва 33 лева. "Скъпо е, но животът е кратък", казва Рашид и отново се усмихва широко.