Всеки втори мисли да гласува за президент наесен

Висок интерес към президентските избори наесен регистрират социолози. Около 59% от анкетираните смятат да гласуват във вота за президент, сочат данните от регулярното тримесечно независимо проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено между 8 и 14 юни сред 1023 души.

Около 40% от българите твърдят, че са чували и за двата референдума – и за този на Слави Трифонов, и за този на Веселин Марешки.

Рано е още да се говори за готовност за участие в тях, но те създават възможност за лансиране и усилване на различни емоционални послания, които биха могли не толкова да променят изборните правила, колкото да разместят позициите в президентската битка и политическата картина, смятат социолозите.

И през периода март – юни продължава кризата в отношението към всички основни институции в държавата. Според анализаторите доверието в тях е на толкова ниски нива, че от социологико-статистически факт заплашва да се превърне във фактор за институционална неефективност.

Доверието към президента Росен Плевнелиев е около 24% срещу 35% недоверие. Отказът на президента Плевнелиев от втори мандат не е променил цялостните нагласи към него. Всеки четвърти оценява мандата му като по-скоро успешен и той запазва доверие от около 24% срещу 35% недоверие. Относително най-позитивно към него са настроени избирателите на ГЕРБ.

Парламентът продължава да губи обществено доверие: то спада до своеобразно дъно от 7.5% срещу 59% недоверие. Девалвира не само образът, но и самата функция на народния представител, което от своя страна създава благоприятна среда за разпространение на всевъзможни популистки тези.

Макар и по-слабо, от негативната тенденция страда и председателят на Народното събрание Цецка Цачева (14% положителни срещу 45% отрицателни оценки).

Доверието в главния прокурор Сотир Цацаров спада до 9% и е обвързано с доминиращото в обществото мнение, че правосъдната система не гарантира нито равнопоставеност, нито справедливост.

След лекия ръст в доверието към МВР, полицията и министър Румяна Бъчварова, отбелязан през пролетта, стрелбата в Слънчев бряг връща нивата към предишните ниски стойности. Това движение в рейтинга показва за пореден път, че в условия на ниско доверие всеки, макар и изолиран инцидент, лесно може да заличи вече натрупани позитиви, посочват социолозите.

Доверието към Бойко Борисов, който остава най-популярният и с най-устойчив рейтинг партиен лидер (32%) и подкрепата за конкретни правителствените политики, позволяват ГЕРБ да запази почти без промяна лидерската си позиция в електоралните предпочитания на избирателите (21.9%).

Сравнително силно стартира и новият председател на БСП Корнелия Нинова - 18% доверие, а на фона на мнозинството от останалите опозиционни лидери, и с относително ниско недоверие (42%). Промените в партийния връх мобилизират и част от разочарованите доскоро привърженици на социалистите, които за пръв път от предсрочните парламентарни избори през 2014 г. бележат по-съществен ръст в подкрепата – от 10.4% до 12.8%.

В резултат от дебатите по Изборния кодекс Патриотичният фронт силно поляризира обществото. Нарастват цялостно негативните настроения към него, но лидерите успяват да сплотят феновете си и да подобрят личните си позиции (Красимир Каракачанов - 18% и Валери Симеонов – 13%). В резултат, коалицията им бележи лек ръст. Готовност да гласуват за тях в началото на юни изразяват 4.9%, като това на практика изравнява позициите на Патриотичния Фронт с тези на Реформаторския блок.

Първи признаци за негативен развой е налице при РБ. Вътрешните противоречия в него, липсата на политическа инициатива и на единни позиции по актуални въпроси, ерозират електоралния му ресурс. Марката "Реформаторски блок" не е достатъчна да задържи избирателите и за три месеца той губи около процент от тях. Към момента може да разчита на 5% подкрепа. Аналогично, всички лидери на РБ са с ниско доверие, което също не позволява на блока да получи по-силен тласък: Меглена Кунева с 10%, Радан Кънев – 9%, Николай Ненчев – 8%, Божидар Лукарски – 6%.

Георги Първанов (20%) и Татяна Дончева (21%) от месеци запазват относително високо доверие, което би им помогнало за добро мажоритарно представяне, но за момента не прераства в по-силна партийна електорална подкрепа. Потенциалният вот за АБВ остава в рамките на 3.5%, а за „Движение 21” се увеличава леко до 2.6%.

Вотът за ДПС също търпи, макар и слаба, динамика. За последните три месеца той намалява от 4.9% до 4.5%. Стойността е по-ниска от обичайно регистрираното в социологическите проучвания през последните години. Тя се дължи обаче по-скоро на разколебаване на потенциалните избиратели, на отказ да направят избор, отколкото на преминаване към конкурентна партия. Може да се каже, че избирателите на ДПС са в процес на "изчакване".

Следващите месеци ще покажат как ще се развият техните нагласи. Двамата знакови за привържениците на Движението фигури получават ниско одобрение: Ахмед Доган - 5% и Лютви Местан – 3.8%.