Сила, приемане и вяра... едно различно лице от улицата

От много години нямам проблеми с това как изглеждам – свикнал съм, не ми пречи, може би в определени моменти само, споделя Кристиян пред обектива на People of Sofia.

Младежът разказва, че често хората го питат какво му дава сили да продължи напред, въпреки състоянието си, а той им отвръща, че приятелите му го възприемат такъв, какъвто е.

Кристиян е на 29 години и е от София. От 8-9 години работи по обекти в строителството и се справя финансово сам. Обича да бъде сред природата, да кара колело и да пътува из страната.

Младият мъж живее само с баща си: "Майка ми ни е напуснала, когато съм бил малък. Виждал съм я само веднъж и честно казано, нямам желание да я виждам пак. Баща ми ме приема, подкрепя ме във всяко мое начинание, дал ми е пълна свобода".

Кристиян споделя, че е вярващ: "Не знам дали заболяването ми е наказание за някакви чужди грехове – чувал съм подобни истории, може и това да е".

Спомня си, че когато е бил малък са го водили на доктори, но някакъв лекар от чужбина казал на дядо му, че е по-добре да не се оперира.

"После сме правили някакви опити, но тук в България само те мотаят и ти вземат парите, не дават никакви гаранции. За чужбина не съм се интересувал", споделя той.

Кристиян не смята, че задължително трябва да се подлага на операция: "Мога да живея и така. Не знам кое е по-лесно или "правилно" – да си такъв, какъвто си, или да търсиш лекари и начини да се "оправиш".

"Когато ме видят, в първия момент хората може да се стъписат, но след пет минути всичко е ок. Случва се да ме спират по улицата, да ме разпитват за състоянието ми и т.н., но повечето са безразлични, нямат лошо отношение към мен. Разбира се, във всеки човек има неща, които остават "невидими" на пръв поглед – когато човек ме опознае, сам разбира", завършва Кристиян.