ГЕРБ, БСП, Патриотите и ДПС - сигурните в следващия парламент

Само четири са сигурните партии, които биха прехвърлили бариерата от 4% за влизане в следващия парламент, ако изборите бяха в самия край на 2016 година.

ГЕРБ печели доверието на 26.1% от имащите право на глас, а БСП – 24.9%, показват данни от национално представително проучване на "Екзакта Рисърч Груп”.

Третото място се пада на "Обединени патриоти". Те получават доверието на 10.5% от избирателите.

ДПС биха получили малко над 4%.

Реформаторите имат електорална тежест от 3.5%.

По петите ги следва новата партия "Воля" на бизнесмена Веселин Марешки - 3.3%.

Ако пък ДСБ се яви самостоятелно на вота ще спечели доверието на 2.1% от имащите право на глас.

63% от българите са на мнение, че Реформаторският блок в сегашния си вид не може повече да бъде успешен политически проект.

Това мнение се споделя и от 1/3 от интервюираните, които декларират електорална подкрепа за РБ в настоящия момент.

Една четвърт от участвалите в настоящото проучване са на мнение, че на страната е нужен нов дясно-центристки проект със силно гражданско участие.

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов и председателят на ДСБ Радан Кънев са сочени от по 9% от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление.

Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са политиците, с чиито имена се свързва възможността да има силна лява алтернатива на сегашното управление.

Левите избиратели пък не виждат проблем в това левите политици, които преди време са се дистанцирали от БСП, сега отново да работят за левицата.

Моралната приемливост на подкрепата за БСП след президентския вот би могла да затрудни доброто самостоятелно представяне на формации като АБВ и "Движение 21” на предстоящите парламентарни избори.

Предизвикателство пред ръководството на БСП е и провеждането на политики в синхрон с преобладаващата политическа ориентация на собствените им избиратели.

От самооценката на болшинството симпатизанти на БСП е видно, че те се поставят в крайно лявата част на политическия спектър.

21% от българите твърдят, че се чувстват разочаровани от политическата партия на която симпатизират.

В масовите обществени представи има три политически партии, които разширяват влиянието си след президентските избори. Това са Обединените патриоти (според 55% от българите влиянието им нараства), партия „Воля” на Веселин Марешки (според 42% влиянието й расте) и БСП (според 39% от българите социалистите подобряват позициите си след президентските избори).

В края на декември 2016 година 19% от българите декларират, че биха гласували за нова партия.

Важен ресурс за новите десни са онези избиратели, които се определят като "бивши седесари" (общо 18% от българите). Те представляват по около 40% от сегашните електорати на РБ и на ДСБ, една четвърт от електората на ГЕРБ и една трета от електората на "Воля”.