Има ли надежда за по-добър живот за ромите в България?

Твърде скоро 50% от младите хора в България ще са от ромски произход. А политиката? Просто си заравя главата в пясъка. За мнозина всяка надежда за по-добър живот е погребана, се казва в репортаж на агенция КНА от София, цитиран от "Дойче веле".

"Надеждата умира последна" - в тежки моменти мнозина се хващат за това изречение като удавници за сламка. За много българи обаче надеждата е вече погребана. И почти никой не оспорва това заключение днес - само дни преди парламентарни избори в неделя - третите предсрочни избори за последните четири години. Най-малко пък сред онези, които сами живеят под границата на бедността в тази най-бедна страна от ЕС.

Например Наташа. "Няма никакво значение за кого ще гласувам – нито един от тях няма да промени нещо”, казва 28-годишната ромка от софийския квартал, който по ирония на съдбата се казва „Надежда". Надеждата е тъкмо онова, което най-много липсва на това място – убеден е и пасторът от Ордена на йезуитите Маркус Инама, който казва: „Експерти, които са запознати със ситуацията в Индия, казват, че ромските махали тук едва ли са по-добри от бедняшките квартали в Делхи или Мумбай".

Йезуитът е управител на фондацията "Конкордия Германия", която в България и Молдова се ангажира основно с проблемите на децата и младежите в неравностойно положение. Например в социалния център "Свети Константин", където Наташа всеки ден води трите си по-големи деца Сотир, Мариан и Жанета, съответно на десет, седем и шест години, защото се надява те, както и по-малките Мариана и Диана един ден да живеят по-добре от нея самата. „Техният живот ще е друг, не като моя. Ще си изучат добри професии и дано не започнат отрано да раждат деца като мене”, казва тя.

Проблемите, за които никой не иска да говори

Проблемите на близо десетте процента роми в България още дълго ще занимават страната, макар че сега за тях се говори главно под сурдинка. Според експерти само след няколко години 50% от младите българи ще са от ромски произход. Причините за това са две – ромите раждат повече деца, а все повече млади и добре образовани българи напускат родината си, водени от надеждата за по-добър живот.

Наташа обаче остава – в малкото жилище в „Надежда” е като в дядовата ръкавичка – освен мъжа й Траян и петте им деца, там живеят също майката и бабата на Траян – без пералня, без работа и без особени надежди. Траян припечелва от време на време от случайна работа. В "добри" дни изкарва по няколко лева, но разбира се не разполага нито със здравна, нито с пенсионна осигуровка.

Нищо чудно, че просията, кражбите, наркотиците и проституцията са силно разпространени. Наташа дори признава, че разбира хората, които започват здраво да притискат чантите си към тялото, щом тя и децата й се качат в автобуса. И независимо, че за някои от тези страхове има оправдание, „ромите често са изкупителна жертва за всевъзможни чужди грехове”, казва ръководителката на „Конкордия България” Диляна Гюрова и добавя: „Тук има много омраза, предразсъдъци и чист расизъм.

А политиците? На разговорите в социалното министерство присъстват седмина "експерти". Но стане ли дума за мизерията на ромите и за нужните помощи, всички до един гледат да заобиколят парливата тематика, губят се в общи приказки и не искат да дадат конкретен отговор. "Това е типично. Всеки политик, който би застанал на страната на ромите, знае, че ще загуби доста проценти на изборите", казва пастор Маркус.

Политиците си търсят все нови изкупителни жертви

Последствията от тази политика на „не чух, не видях, не разбрах” са опустошителни - смятат политически наблюдатели. Защото вместо да се заемат с действителните проблеми, политиците си търсят все нови изкупителни жертви, както проличава и от реакцията на Наташа: "Дано бежанците скоро се махнат, че носят само болести, а и нашето положение влошават”, казва ромката.

При това в страната почти няма бежанци, а малкото, които са останали, искат възможно най-бързо да я напуснат”, казва пастор Маркус. Но онзи, който сам не разполага с тоалетна в дома и който не може да си позволи да отиде на лекар, лесно „започва да завижда на хората в бежанските центрове, където има поне тоалетни и медицинско обслужване”, казва Диляна Гюрова и добавя: „На всички избори от 27 години насам все ни обещават реформи, затова никой вече не може да понася тази дума”.

37-годишната Диляна все пак не иска изцяло да се прости с надеждите си, въпреки "че това понякога е трудно". Надеждите са тези, които я мотивират да се грижи за децата в социалния център, да настанява сираци при приемни родители, да търси работа за безработни младежи, а когато се наложи и да разнася пакети с храна и топли пуловери.

Диляна Гюрова е убедена, че без дейността на хуманитарните организации и бъдещото поколение би било загубено. А сега все пак има малко надежда за хората от махалите - за Сотир, Мариан, Диана, Жанета и Мариана, както и за всички останали ромски деца.