Златното съкровище от Надсентмиклош – в София

В Националния археологически музей се откриват едновременно две изложби - "Златното съкровище от Надсентмиклош" и "Езическа България: Власт и общество", пише "Булфото".

Съкровището от Надсентмиклош е открито по случайност през 1799 г. в областта Банат, тогава част от Хабсбургската империя. Състои се от 23 съда с общо тегло почти 10 кг. Отличава се с изключително качество и прецизност на изработката и завършеност на композициите. То е най-голямото познато досега съкровище от Ранното средновековие.

Множеството изследвания на предметите от откриването му досега оставят без окончателен отговор въпросите – кой е бил неговият собственик, дали е принадлежало на един или няколко човека, при какви обстоятелства е било укрито.

Част от съдовете показват директни връзки с християнството, други са свързани с митология, останала непозната за нас. Изказани са теории за неговия хунски, аварски, унгарски, сасанидски, печенежки или византийски произход.

Според друга теория то е свързано с Първата българска държава, вероятно с някой от управителите на северозападния отвъддунавски комитет на България, днешен Банат.

Изследванията през последните десетилетия показват, че то е събирано продължително време, от втората половина на VII до края на VIII век и утвърждават връзките му с аварската култура.

Втората изложба "Езическа България: Власт и общество" представя културата и основните аспекти в процеса на формиране на българското общество в Дунавска България в периода VII – IX век. Тя обхваща многообразни експонати от различни материали – керамика, камък, бронз, злато и сребро.

Организирана е около шест теми: Ранновизантийското наследство, Българските езически некрополи, Аристокрацията в Първата българска държава, Между езичеството и християнството, Религия и култови практики и Образът на владетеля.

Всяка тема има своя акцент и разказва за дълбоките културни традиции през тази епоха, за социално-икономическите условия в обществото, за неговия военен характер, за нарастващите възможности на българската аристокрация, а също и за засилването на византийското влияние.