Гангстер, певец, купонджия: Наследството на Иво Карамански

Гангстер, кръстник на българската мафия, бизнесмен, създател на вече несъществуващата застрахователна компания "Корона инс", сътрудник на службите, гребец, меценат, спасител на цирка и театъра, бохем, симпатяга.

Прозвищата вървяха редом с името на Иво Карамански, знакова фигура в ъндърграунда в началото на 90-те години на миналия век. Ако беше жив, днес той щеше да е на 57 г.

Нароченият за българския "капо ди тути капи" е застрелян пред очите на 13 души в разгара на студентски купон в нощта на 20 декември 1998 г. във вила на ул. "Горска ела" 22 в столичния кв. "Симеоново".

Екзекуцията му не прилича на знаковите убийства през 90-те години на миналия век, останали неразкрити. Карамански не е покосен от куршума на неизвестен стрелец, скрит в мрака, а от свой познат, който слага край на живота му в пристъп на гняв и под влияние на алкохола.

Кръстника има три дъщери и един син. Момичетата - Десислава, Ралица и Александра, са от брака му със спортистката Галя Лукановска. Двамата се женят още през 1984 г. Четвъртото му дете - синът Иво Карамански, е от любовта му с гимнастичката и телевизионна водеща Нели Атанасова.

Това, което най-искрено възмущава близките на Карамански, е, че през годините са писани неистини за тях. Затова те избягват разговорите с медиите. Близки на Карамански твърдят, че наследството му се е разпиляло. От бизнеса му тогава не е останало почти нищо.

"Живеят нормално, не са богати. Все още Галя и двете по-малки дъщери са в семейното жилище в кв. "Люлин" , а най-голямата се омъжи, има и детенце", казва Марин Маринов, един от приближените на Карамански пред "24 часа". Александра има детективска агенция. Тя е най-дейната и предприемчива в семейството и по характер приличала на баща си. Като него била луда глава. Майка ѝ помага в работата.

Синът Иво е студент в САЩ, където учи музика и в бъдеще възнамерява да се занимава с изкуство. Младежът е и изявен тенисист с ред спортни успехи у нас. В момента съвместява успешно музиката и тениса.

"Карамански беше интелигентен, комбинативен, купонджия, мъжкар с харизма, когато влезеше в стаята, дори без да каже нещо, ставаше център на внимание", описва го Марин Маринов.

Кръстника намира смъртта си точно на купон. В нощта на 20 декември 1998 г. в 2,18 ч на тел. 160 звъни гражданин и търси полицейско съдействие заради парти във вила на ул. "Горска ела".

"Дойдоха мутри и създават проблем", казва мъжът. Полицаят обещава да прати патрул. В 2:33 часа жена и мъж съобщават, че на ул. "19-а" в кв. "Симеоново" има убити. Докато дежурният приема сигнала, ги прекъсва глас от полицейската кола, пратена на ул. "Горска ела".

"Иво Карамански са го застреляли, май има и друг", казва полицаят от патрулката. "Ти ме уби", отвръща дежурният.

Според разследващите убийството на Кръстника не е поръчково. Появяват се обаче версии, че смъртта на боса е пожелана от ВИС или от гравитиращия около висаджиите дупнишки бандит Злати Златев-Златистия. Твърди се, че след убийството на Карамански Злати вдигнал щур купон в тогавашния хотел "Кемпински".

От спорта през гангстерските войни до музиката

Нароченият за Кръстник е роден на 29 ноември 1959 г. в София. Едва 5-годишен остава без майка. Тя загива при автомобилна катастрофа през 1964 г. Баща му Александър се жени повторно и заживява в дупнишкото село Бистрица.

Карамански идва в София през 1974 г. като ученик в спортното училище "Чавдар", кара казармата в спортната школа на "Левски-Спартак", защото е състезател по кану-каяк. През 1981 г. става републикански, после балкански шампион

Скъсва със спорта през 1984 г. Твърдят, че е изгонен заради лоша дисциплина. Според някои градски легенди през 80-те години на миналия век е агент на службите и е разкрил много тежки престъпления. След 10 ноември 1989 г. изчезва от България.

За първи път името му се споменава публично през 1992 г., когато е арестуван с още 22-ма българи в Прага по обвинение, че е организирал канал за крадени коли от Западна към Източна Европа.

Няколко месеца прекарва в чешки затвор. При един от опитите да бъде екстрадиран успява да избяга от летището, скачайки от втория етаж. Не след дълго чехите го залавят. Пуснат е от затвора срещу 2000 лв. гаранция малко след като е преместен в български арест.

Карамански е съдружник в казиното на "Севастопол" заедно с бившия служител на криминалната полиция Иван Иванов. При откриването на заведението пее сръбската звезда Лепа Брена. Според запознати Кръстника осигурявал на казиното танцьорки и охрана.

Заради зачестилите престрелки по улиците на София, които тогава се свързват най-вече с Карамански, той е привикан в МВР. Арестът му е повече от странен - направо от МВР е откаран зад решетките. Полицаите искат да избегнат нова гангстерска война и правят опит да успокоят хората му. Резултатът - две от най-добрите барети от Отряда за борба с тероризма по онова време - полк. Марин Чанев и Георги Георгиев-Индианеца, са убити от други полицаи.

На 14 януари 1994 г., часове след задържането на Кръстника, МВР провежда "ювелирна акция". В столичния кв. "Белите брези" на тайна среща в апартамента на съдружника на Карамански Иван Иванов отиват тогавашният шеф на отдел "Убийства" в националната полиция полк. Ботьо Ботев и шефът на столичната полиция тогава Григор Вълков. На вратата пазят барети. Спецполицаи от отряда за борба с масовите безредици получават сигнал, че въоръжени мъже са влезли в блока. Качват се по тъмните стълби и стрелят. Баретите са покосени.

Арт душа зад обликът на ганстер?

"Надявам се след време да стоя на една голяма маса и като стар английски лорд да казвам: "Това са моите девет дъщери, а това са четиримата ми синове... Много обичам децата", казва приживе Карамански. Макар и да не доживя това време, четирите му деца остават неговото наследство.

"Говори ми тихо, никой няма да чуе, нашата любов ще я живеем ти и аз..." . Култовата песен от филма "Кръстникът" пее на италиански Иво Карамански, самият той наричан Кръстника, и дори издава диск със своето изпълнение. Той обичал да пее. Имал и добър глас, и страст.

Това разказа певицата Грета Ганчева, която се запознава с Карамански чрез съпругата му Галя. "Беше артистичен, с чувство за хумор. Никога не съм знаела и не съм давала ухо на слухове по негов адрес, а и не оставяше впечатление на човек с много пари", спомня си Ганчева.

Карамански, когато видял Грета, ѝ целунал ръка и възкликнал: "Боже, не мога да си представя, че ще се запозная с певицата, изпълнила "Тумбалалайка!". Срещата станала в Унгарския ресторант, където той празнувал рожден ден, а дъщерите му, облечени като принцеси, посрещали гостите. Танцували и пели до сутринта.