Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден! Честит празник!

Днес Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец - един от най-почитаните светци у нас.

Свети Георги е един от малкото светци, който е почитан и от християни, и от мюсюлмани.

Днес своя имен ден празнуват над 180 000 българи. Сред тях са всички с имена на Георги, Гергана, Габриел, Габриела, Гинка, Ганка, Ганчо, Галя, Галин, както и производните от тях.

Празникът се чества и като Деня на храбростта и като празник на Българската армия.

Според народните вярвания Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е лятната половина на годината. Именно затова се вярва, че днешният празник поставя началото на новата стопанска година. Затова днес се спазват много обичаи и традиции, свързани със земеделието.

Почитаме паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-често срещани са освещаване на герьовско агне и обредни хлябове. Прави се курбан, пече се агне и цялото семейство се събира на празнична трапеза.

Вечерта преди Гергьовден не се дава заем, особено от мляко, сирене масло и въобще млечни продукти, за да не бяга млякото от животните.

Пред Гергьовден не се зачева дете, за да не се роди с недък.

На празника не се и спи, за да не отиде сънят на агънцата.
 

В българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:

Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден.

Гергьовден като празник на Българската армия и Деня на храбростта се чества още от създаването на армията. С указ от 9 януари 1880 г. княз Александър Батенберг постановява честването на празника.

През 1946 г. властта прекъсва традицията на празника и 6 май става само "Ден на пастира". През 1993 г. са възстановени честванията.