По милион годишно от хазната за дела на затворници

Дела на затворници за над милион годишно жилят държавната хазна за процеси на първа инстанция. Разходите обаче със сигурност са двойно повече, защото тази сума не включва харчовете по обжалването на решенията на магистратите на втора инстанция.

Това става ясно от справка на административните съдилища у нас, които гледат процеси по жалби на пандизчии, пише „Монитор“.

Съдилищата у нас са заринати от жалби от пандизчии, защото реално на тях процесът не им струва нищо. Резултатът пък са истински абсурди, при които затворници съдят държавата, че са били наказани, защото са нарушили разпоредбите в местата за лишаване от свобода.

От документа, с който „Монитор“ разполага, става ясно, че лишените от свобода водят дела по две основни направления – по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). По текстове от двата закона към момента текат общо 1114 дела у нас.

По-голямата част от тях традиционно се водят срещу държавата и засягат условията в местата за лишаване от свобода, както и нехуманно отношение към задържаните лица. В момента на първа инстанция в административните съдилища в страната текат 928 такива процеса.

От справката става ясно още, че тези дела протичат на първа инстанция в средно по 4 заседания или общо 3712 заседания годишно, за които годишно се харчат около 928 000 лв.

Според юристи разходите за едно заседание са средно около 250 лв. От тях една пета, или 50 лв. са пари, платени за магистратски заплати, възнаграждение на съдебен секретар, както и разходите по поддръжка на съдебните зали и помещения. Останалите 200 лв. пък са изхарчени за експертизи по процесите, възнаграждение на юристи, които се явяват на страната на държавата, призоваване на свидетели и т.н.

Дори пандизчията да загуби заведеното дело обаче тези разноски пак остават за сметка на държавата, въпреки че по закон трябва да ги плати загубилата страна. Причината е прозаична – пандизчиите нямат пари, а дори и да получават заплати зад решетките, тези средства отдавна са запорирани в полза на пострадалите от техни престъпления лица, обясниха адвокати.

Освен това по закон не плащат предварителната държавна такса, която е задължителна за всички останали, които искат да заведат дело у нас.

Третият бонус за пандизчиите пък бил много елементарен – по закон те имат право да присъстват на съдебните заседания, а държавата е длъжна да им осигури транспортирането до храма на Темида. Така на гърба на държавата затворниците завеждат десетки дела и си осигуряват безплатни разходки до съдебната зала.

Тези пътувания обаче се плащат от правосъдното министерство, което вади пари от своя бюджет за конвоирането на задържаните лица у нас. По изчисления на експерти един километър конвой излиза на ведомството между 8 и 10 лв. Средно разходките на пандизчии до Темида пък стъпват на 10 км път, или иначе казано, около 300 бона на година.