Хората – най-тежката загуба за Румъния и България

Новият живот на Елена Йоана Брайку започва през 2009 - две години след присъединяването на родината ѝ към ЕС. Румънската лекарка получава предложение за работа в най-голямата клиника в Германия - берлинската "Шарите" - и решава да замине.

"В Румъния стандартът ми на живот не беше никак лош. Само че исках да докажа на самата себе си, че мога отново да започна от нулата, че мога да се наложа и в една по-добре функционираща система", казва Брайку. Тя изобщо не мисли за връщане. "Вече не бих могла да работя в румънското здравеопазване. Тук, в Германия, работата определено е повече, но и шансовете за професионално израстване са много по-добри."

Една история на успеха

В това е убедена и Анна Димитрова. Тя потегля за Германия преди 20 години - именно заради по-добрите възможности за професионална реализация. 40-годишната българка е междувременно една от малкото топ-мениджърки в Германия с чужди корени, разказва "Дойче веле".

"Още след промените реших, че ще уча в чужбина. Исках да следвам макроикономика и да науча от първа ръка как функционира пазарното стопанство", разказва Димитрова. От самото начало тя преследва целта си "с много усърдие и силна воля". И завършва университета "Ерланген-Нюрнберг" като най-добрия абсолвент на випуска. Непосредствено след дипломирането си Димитрова започва работа в телекомуникационния концерн Mannesmann. А от близо година е в Борда на директорите на компанията, която междувременно носи името Vodafone.

И днес хиляди млади българи тръгват по пътя, който Анна Димитрова вече е извървяла. Според данни на Германската статистическа служба, през 2015 година в Германия са живели над 225 хиляди български граждани, много от които са висококвалифицирани. И докато германският трудов пазар печели от притока на чужди специалисти, равносметката за България звучи стряскащо: според изчисления на БАН, само след около 5 до 10 години на българския трудов пазар ще липсват поне 400 хиляди квалифицирани кадри.

Десет пъти по-висока заплата

Сходни проблеми измъчват и съседна Румъния, където отливът на специалисти се усеща най-силно в медицинския сектор. През последните десет години близо 43 хиляди лекари и фармацевти са напуснали страната. Само в Германия работят към 5 хиляди румънски медици. Един от тях е Костас Ифандопол. Младият зъболекар пристига в Берлин преди три години. Привличат го високото заплащане и несравнимо по-добрите шансове за професионално развитие. "В Румъния бързо осъзнах, че няма да мога да осъществя мечтата си за собствен кабинет", разказва Ифандопол и добавя: "В Германия заемите са много по-изгодни, а и за изплащането им ще трябва да работя много по-малко, отколкото в Румъния." В момента Ифандопол работи в частен зъболекарски кабинет в Берлин, а заплатата му е десет пъти по-висока, отколкото в Румъния.

И България губи все повече медицински кадри. Днес в страната работят около 28 хиляди медици. Само преди седем години броят им е бил 35 хиляди. Тази тенденция не вещае нищо добро за страната. Германия обаче извлича ползи от притока на чужди кадри: "Ако не бяха лекарите от Източна Европа, някои германски региони вече щяха да са останали без медицински персонал", казва Джалид Сехули, който ръководи гинекологичното отделение в берлинската клиника "Шарите". Сехули е роден в Берлин в семейството на марокански бежанци. И може би тъкмо затова залага на мултикултурализма. "Двама от колегите ми са от България, имаме и една колежка от Румъния. И тримата са отлично подготвени, справят се много добре с езика и бързо се напасват към тукашната система", обяснява Сехули.

Според актуално изследване на ООН, най-малко 3,4 милиона румънци работят зад граница. Българското население също се топи: от 1989 насам над 1 милион българи са напуснали родината си. "Този отлив на хора се отразява много лошо на българската икономика, тъй като при много от тях става дума за висококвалифицирани кадри", казва Митко Василев, управител на Германо-българската индустриално-търговска камара. Той изтъква, че германските инвеститори в България все по-често се оплакват от недостиг на квалифициран персонал.

"Върнах се в България, защото я обичам"

Накратко: изгледите за бъдещето не са никак розови. Доказват го и резултатите от едно допитване на германската фондация "Фридрих Еберт", в което 43% от анкетираните българи и 40% от румънците са заявили, че възнамеряват да емигрират.

Истории като тази на българката Таня Георгиева-Шнел вдъхват надежда. След като завършва следването си в Германия, Таня решава да се върне в България. С нея заминава и нейният германски съпруг. "Върнах се в България, защото много я обичам. И защото тук се чувствам по-значима", казва Таня. Откакто е в България, тя се е посветила на двете си деца и природозащитата. И изобщо не съжалява, че е решила да се върне. "Обърна ли се назад, не съжалявам за нито един ден в живота си, още по-малко пък за времето, прекарано в България сред любимите ми хора. Да, липсват ми германските библиотеки, велосипедните алеи, детските площадки, парковете, качественото здравеопазване. Но в България живея с усещането, че нещата, които правя, имат по-голяма стойност. Тук ми е много по-лесно да намирам каузи, за които си струва да се работи. И това ми дава сила", разказва тя.