Хиляди се простиха с доцент Кристиан Таков

Въпреки дъжда стотици граждани се подредиха на опашка, минаваща през цялата градинка пред църквата "Свети Седмочисленици", за да кажат последно сбогом на доцент Кристиан Таков.

Доцент Таков си отиде на 11 юли на 51 години. До кончината си възпитаникът на Софийския университет преподава в Юридическия му факултет гражданско, семейно и търговско право.

В последните години от живота си той активно защитава гражданската позиция за пълноценна съдебна реформа, която да пресече корупционния модел. Той е един от учредителите на партия "Да, България", припомня "Булфото".

След себе си той остави светла диря с брилянтните си публикации и принципната си позиция:

"Ненавиждам революциите. Защото разместват пластове, промотират случайни лица, рушат цивилизационни достижения и в тях силата надделява правдата. Не е нужно, да чакаме велики промени. Достатъчно е да започнем с малки, но неотклонни стъпки. Често те се оказват достатъчни."

"Институциите – а правото в голяма своя част живее чрез институциите – са в трагично и небивало състояние. Такъв упадък, такава парализа и най-страшното – такова неуважение към институциите – не е имало нито в Царство България, нито в Народна република България, нито в Република България."

Ето и част от съветите му към абсолвентите от Велико Търново:

1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие.

2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа.

Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте.

Забелязали ли сте, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. Талантът не иска да управлява и по-скоро се гнуси да го прави, а наглостта копнее.

3. Затова, не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. А ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба.

4. Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите.

Както най-добрите са 5% от хората във всяка една група, така и най-злите са пак 5%. Светът обаче се прави от останалите 90%. Не ги презирайте. Работете с тях и за тях. Най-добрите ще се справят или – което е по-вероятно – ще загинат (знаем, че открай време най-свестните са ги посвещавали на боговете, защото този лош свят не е бил достоен за тях). Най-лошите 5% ще останат непоправими и смъртта ще ги завари, преди да се покаят. Не ги оставяйте да задават тона.

5. Правете, което трябва, да става, каквото ще. Може и да е банално, но е вярно. За да го осоля малко, да ви споделя, какво казваше съдия Румен Янков – „Като не знаеш, какво да направиш, приложи закона.“

6. Не чакайте бързи плодове от усилията си. Често от стремежа ви ще излезе нещо много по-различно от очакваното. Радвайте му се. Не бъдете в плен на предварителните си представи.

Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред. Раят обаче не е зад ъгъла. Ние вероятно няма да стигнем до него. Не бъдете егоисти – оставете и за бъдните поколения да свършат нещо. Но им проправете малко път напред.

„Отчаянието е любимото дете на гордостта“ – като искате всичко веднага, си въобразявате, че можете да изкорените злото набързо с устремните си действия. Безумна гордост е да продължите да го вярвате и след сегашната си възраст. Усмирете се и помнете, че гордостта е грях. Смъртен грях.

Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-рия километър на маратона.

За да завърша с нещо западно и купешко – Le droit, ce n`est pas la loi (Правото, това не е законът). Пазете правото. Включително и от закона.

Обръщението на Кристиан Таков към абсолвенти във Велико Търново от 2014 г. е от блога му. Публикуваме го в негова памет.