Пътуваме до екзотични дестинации, но... закъсваме

Между 4500 и 4600 българи на година търсят помощ от държавата заради инциденти в чужбина. Това означава, че всеки месец близо 400 нашенци или техни роднини са изпадали в беда, докато са били зад граница. Това показват данните на Ситуационния център към външното министерство.

Сигнали в центъра постъпват както по телефон, така и по имейл и факс. Самият център е създаден през 2010 година и има за цел да подпомага и съдейства на българите по света, като за него се заговори усилено след прословутия случай с ареста на нашенец в Хърватия заради защитен вид мида. Така например през 2016 година по телефона са пристигнали 1740 сигнала. Тези по електронната поща са близо 1850, а по факс са дошли 1050 броя.

Всеки предварително може да се регистрира на сайта на ведомството и да посочи за къде и за какъв период ще пътува. Така при кризисна ситуация ще може да бъде открит по-лесно. От януари 2016-а до момента около 3550 българи са се възползвали от тази опция и са съобщили къде отиват на почивка.

Става дума обаче за вече приключили задгранични пътувания. Тези, които в момента са регистрирани и все още са в чужбина, са около 160 души. Предпочитаните дестинации са предимно Европа и Северна Америка, но напоследък все повече се отчита повишен интерес и към по-екзотични места – Азия, Африка, Латинска Америка.

"Това е своеобразен кризисен щаб, в който постъпва цялата информация, касаеща нашите сънародници зад граница. Получаваме данни по всички възможни информационни канали – имейли, телефонни обаждания, факсове", коментира пред "Монитор" зам.-външният министър Георг Георгиев.

Сред сигналите попадат и такива за бедстващи българи, засегнати от наводнения, пожари и всякакви природни бедствия, каквито имаше в съседна Гърция и се стигне през терористичните атаки в Европа през последните месеци.

"Заради силно влошената среда на сигурност в международен план нашето внимание е изключително обострено и в голяма степен следим всички начини, по които може да се информираме", заяви Георгиев и уточни, че сигнали в ситуационния център се приемат 24 часа в денонощието, а дежурни има и в консулствата по места.

До три часа е срокът, в който сигналът трябва да постъпи и да бъде разпределен, за да може след това да се предприемат необходимите действия. "Абсолютно всички начини, които могат да бъдат ползвани, за да сме във връзка със засегнатите хора, се ползват. Включително фейсбук и туитър", увери Георгиев.

Именно в рамките на 48 часа има и решение с казуса с Велизара, която в продължение на 15 години е разделена от майка си. Тя се върна от Дубай през юли, където е държана против волята си. "Тогава прекарахме едни инфарктни 48 часа, в които в много тясна комуникация с нашето генерално консулство и с дубайските власти успяхме да я върнем жива и здрава при майка й в България", заяви още Георгиев.

Има няколкостепенна скала на предупреждения, започваща от това, че тотално не се препоръчва пътуване за дадена държава, през това, че е нужно повишено внимание, за да се стигне до това, че тази държава е абсолютно безопасна. Така например в момента най-рискови са Йемен, Либия и Сирия.

Според туристически агенции пък все по-популярни са Индонезия, Филипините, Виетнам. Продължават да са популярни и дестинации като Алжир, Египет, Индия и Бангладеш. Преди да тръгнем за Индонезия обаче трябва да знаем, че изключително опасни са островите Малуку и провинцията Аче, където трябва да се пътува само в краен случай. На територията на провинцията са забранени и строго се санкционират, включително с големи глоби и телесни наказания - до 100 удара с пръчки - неприличното поведение, хазартът, употребата на алкохол, хомосексуални прояви, като това важи и за чужденците, не само за местните.