Пазар, разходка, храна: Българинът – любим клиент в Македония

Докато политиците се мотаят и се опитват да топят ледовете със съседна Македония, то жителите от двете страни на границата отдавна са загърбили поводите за спорове и заедно се справят с трудностите на живота.

"Историчарите нека си чешат езиците, ама това леб ни не дава", казва един 82-годишен пенсионер от Делчево.

Събота в македонския град, който се намира на 15-ина километра от ГКПП Логодаж този, е българският ден.

От години дестинацията Благоевград-Делчево е голям хит. Нашенци от Благоевградско буквално на талази атакуват тържището в малкото македонско градче и пълнят багажници и торби с евтини плодове и зеленчуци. Модата да се пазаруват в съседните общини на Македония хранителни продукти и зеленчуци не отмина, напротив, бизнесът на комшиите се разрасна.

"Тук няма Европейски съюз, няма европейски стандарти и забрани. Краставиците може да са ни криви, но вкусни, айде идвайте, добре сте дошли", посрещат продавачите на пазара. И са усмихнати, любезни, готови са на пазарене и отстъпки правят, отбелязва "Труд".

Да дойдеш у Македония и да не си купиш лубеница и кочански ориз, това си е като да идеш у Рим и да не видиш папата, казват търговците. И обясняват, че оризът, който се гледа в района на Кочан, е известен като най-хубавият и вкусен на Балканите. Хвалят го и българите, които от години го купуват.

А за дините рекламата пак е голяма, режат я пред очите ти, дават ти да опитваш и викат: "Абе не е като вашата - червена, пък няма вкус". Но никой от нашенци не се обижда, а купува.

Към обед кооперативният пазар жужи като кошер от търговци и клиенти.

Тук няма вносна стока, няма и прекупвачи, всеки продавач е и производител, а гаранцията за качество е въпрос на чест за продавачите. Щандовете са препълнени със сезонен зарзават.

"Ако не са българите, сме загубени. Те купуват продукцията ни. Всяка събота е пълно с българи в Делчево. Много производители и търговци от други македонски селища идват насам, за да продадат стоката си на българите", казва земеделецът Златко Манев от град Струмица.

Отглежда 5 декара дини и пъпеши. Признава, че никак не е леко земеделието, но поне има необходимата техника за обработване на земята. А и сигурни клиенти от България. Продава огромни и вкусни дини за 60 стотинки за килограм, а пъпешите му струват само 30 стотинки за килограм.

Най-търсени през есента обаче са чушките. Нашенци купуват с цели чували и казват - хубавата лютеница става само с македонски чушки, тия нашите вносни нямат вкус.

На един от щандовете продава млад мъж. Той казва, че е от Кавадарци и отглежда с родителите си 8 дка с чушки и още толкова с домати и патладжани. Есенно време, когато приключи полската работа, отчита минимум 5000 евро печалба. Твърди, че като земеделец получава сериозна държавна субсидия и не смята да се занимава с друго.

"Ваште търговци на борсата край Петрич само се оплакват, не могат да си пласират стоката заради вноса от Европа. Ние нямаме такъв проблем, тук земеделието е гръбнакът на нашата икономика. А за качеството да не говорим – що и да хапнеш, се топи в устата".

"Едно време купувахме като луди от вас кашкавал, най-вкусния дето съм ял, а сега е ужасен, все едно пластмаса ядеш", казва ни пък друг македонец.

Комшиите обичат да политиканстват и да бъбрят на тържището, без да ги питаш сами почват да си говорят, но внимават да не си оплюват родината, въпреки че си знаят дертовете.

Най-голямата мода и хит в момента на средно заможните македонци е децата им да станат студенти в Американския университет в Благоевград и да вземат български паспорт, та да пътуват без проблем в Европа. Същата тенденция я има и сред албанците от Македония. И те мечтаят децата им да се сдобият с диплома от АУБ, смятат, че това ще отвори врати на децата им към Америка.

Местните споделят,че безработицата е проблем в Македония, разказват, че масово ги наемат на работа, но без да се плащат осигуровки. Сивият сектор е позната история и за нашите ширини, езикова бариера нямаме, така че общи теми на пазара не липсват.

Вършеенето на българите продължава и по магазините, предимно хранителните. Цените са като у нас, не са по-ниски, но гледаме нашите пълнят торби със сирене, извара или урда както казват тук, купуват се яйца, салами, буркани айвар, подправки. Казват, че вкусът им е истински, като едно време.

А когато "героите" са уморени и краката подути от ходене, идва ред на веселата част от българския ден в Делчево.
Всички местни капанчета и ресторанчета се препълват след 13 часа, масите са заредени с всякакви вкусотии от македонската кухня, а покрай желаните гости сервитьорите буквално летят.

"Тази част от съботата ми е любима, хапваш обилно, гарнирано с хубава бира и топъл хляб, а накрая сметката тънка. Една човешка порция плескавица, салата, телешка чорба, хляб на корем, бира излиза около 8 лева, разказват доволни и нахилени нашенци.

И оставят на келнера яки бакшиши, защото са доволни.

В Македония вече не е проблем да платиш и в левове, нещо което беше немислимо до преди три-четири години. Така е, защото като приключи българският ден в Делчево, идва време за македонския ден в Благоевград. В сряда или четвъртък магазините и моловете се превземат от съседите.

С нашите левчета купуват на килограм дрехи, обувки, одеала. Всеки втори ученик от Македония бе облечен за първия си учебен ден от България.

В последните две години заради хубавата храна и доброто обслужване българи масово правят бизнес срещи, семинари и тиймбилдинги в македонските хотели и спа-центрове.