Глад за свещеници! Те са само 800, мнозина напускат България

В България има над 8000 църкви и манастири и едва около 800 свещеници. За да се покрият нормално нуждите на миряните, те трябва да са най-малко 2500. Това съобщи отец Никола Ризов, председател на Синдиката на свещено- и църковно служителите към КТ “Подкрепа” пред “24 часа”.

Миряните в някои райони на страната от години не са посещавали литургии, защото няма кой да ги отслужи. Най-голям недостиг на кадри има във Видинска, Врачанска, Плевенска, Силистренска и Неврокопска епархия.

От началото на 90-те години до днес броят на свещениците е намалял почти 4 пъти. Най-много богослужители има в Софийската митрополия, следвана от Пловдивската и Варненската.

Около 30% от свещениците у нас са пенсионери. Отец Никола Ризов обясни още, че ако през 70-те години на миналия век кандидатите за Софийската духовна семинария са били 100, то тази година са кандидатствали едва 12.

Една от основните причини за намаляващия брой на кандидатите за свещеници е ниското заплащане. В момента млад отец започва служба на минималната работна заплата - 460 лв., а през годините тя се увеличава единствено с добавката за клас прослужено време. Водили сме много разговори със Светия синод, но те не могат да намерят повече средства за заплати, обясни отец Ризов.

Експертите се опасяват, че скоро свещениците ще са изчезващ вид. “Ние ще се изправим пред една ситуация, в която българската църква, която има добре изградена енорийска мрежа, след време ще бъде по принуда изправена пред апостолска дейност”, предупреждава отец Ризов. Според експертите професията се е превърнала в нежелана от младите не само заради ниското заплащане, а и заради негативните обществени нагласи към духовенството.

Заради ограничения брой свещениците обслужват от 5 до 10 населени места. Те често са принудени да ходят пеша и да изминават километри, за да стигнат до храмовете. В Неврокопската епархия двама от свещениците са на 83 и 87 г., а обслужват около 15 села, при това в планински район.

Според Ризов дори заплатата да стане 1000 лв., тя няма да върне младите в църквата, защото първо трябва да се вдигне авторитетът на институцията.

Ниското заплащане кара част от поповете да напускат България и да търсят препитание като общи работници, берачи на грозде или ягоди. Най-често те заминават на гурбет, за да работят като строители.

Избират страни главно от Европа - Италия, Испания, Гърция, Франция или Швеция. Точна статистика няма, но напоследък част от свещениците емигрират, за да могат да изхранват семействата си, обясни отец Ризов.

Тези, които остават у нас пък, търсят допълнителна работа, като трактористи, строители, животновъди, земеделци. Всеки свободен ден и час те търсят работа за 5 или 10 лв., защото с 460 лв. трудно се издържат, каза още отец Ризов. Той обясни, че до 1992 г. заплатите на свещениците били приравнени на учителските.

“Сега сме извън борда отвсякъде - Синод, държава. Единственото увеличение на заплатите е от клас прослужено време. Добре, че държавата регулира по някакъв начин минималната заплата, че да имаме някакво увеличение”, каза отец Ризов.

В момента заплатите на свещениците се изплащат от Светия синод. Според него трябва да се обмислят различни варианти за допълнително подпомагане от държавата. Те трябва да са спрямо образованието и стажа на свещениците.

Църковните настоятелства обикновено изплащат и добавки на поповете от продажбата на свещи и църковните ритуали. Така заплатата може да достигне и до 550 лв., но само в по-богатите епархии. Отделно от това свещениците могат да си докарат и допълнителни пари от венчавки и кръщавки. В малките градове и особено в селата духовниците са принудени да живеят с парите от заплатите си.

Преди години пък бившия премиер Симеон Сакскобургготски отишъл на посещение в чужбина и се натъкнал на чистач на тоалетна, който бил български духовник, разказа историята още отец Ризов. Той е категоричен, че няма срамна работа, но свещениците учат години богословие, защото искат да служат на Бог.