Антибиотици в месото? Нищо подобно, само лекарства за животните!

В месото, което ядем, нямало антибиотици, но пък животните били лекувани често с медикаменти, защото страната ни била на такова географско място, че рискът от заболяване бил много голям. Това става ясно от писмен отговор на депутатски въпрос на земеделския министър Румен Порожанов.

Наскоро седмият годишен доклад на Европейската агенция по лекарствата оповести, че българите ядат месо с антибиотици, а фермерите тъпчат животните с лекарства "за всеки случай".

Данните през 2015 г. разкриват шокиращи факти за употребата на лекарствата у нас.

Поражанов обаче обяснява, че трябва да се отчете фактът, че в края на 2014 г. страната беше обхваната от болестта "син език", заради което се наложи да се използват масово антимикробни средства. Освен това болестта оставила сериозен негативен отпечатък върху здравето на преживните животни, така че пак трябвало да се лекуват.

Другият аргумент за употребата на лекарства за животни бил, че се намираме на граница с Турция, а там се ширели шап, шарка, заразен нодуларен дерматит.

"Географското положение на страната ни предразполага към значително по-високо ниво от риск от поява и разпространение на болести, изискващи медикаментозно третиране, за разлика от северните държави, където рискът е много малък", обяснява Порожанов.

Иначе отпускането на антибиотици за животните ставало само след рецепта на ветеринар.

Освен това е забранена употребата на антибиотици във фуражите като хранителни добавки и стимулатори на растежа.

В страната има 10 предприятия, които произвеждат медикаментозен фураж, който обаче също се давал само след изрично предписание от ветеринарен лекар.

Медикаментозните фуражи пък били само и единствено за прасета. Фуражите подлежат на непрекъснат контрол, а през 2015 г. от направените 104 анализа само в три случая са констатирани несъответствия.

Миналата година са извършени 91 анализа и несъответствията отново са били три.

Редовно се извършват проби и за установяване на антибиотици, сулфанамиди и квинолони.

През 2015 г. са взети 532 проби, в това число 17 от едри преживни животни, 142 от месо от свине, 46 от дребни преживни животни, 6 от коне, 125 от домашни птици, 3 от зайци, 49 от яйца, 44 от пчелен мед.

От всички тях само една е показала отклонение. Тя е партида пчелен мед със сулфанамиди, обяснява още Порожанов.

Въпреки всичко обаче докладът на Европейската агенция по лекарствата е безмилостен към родните животновъди.

В него ясно се казва, че фермите в България се оказват сред злоупотребяващите с медикаментите и са класирани на осмо място сред обхванатите в проучването страни. У нас на 1 кг живо тегло се падат средно по 121 милиграма антибиотик, докато при отличниците стойностите са далеч по-ниски - 2 мг на 1 кг в Норвегия, 5 мг в Исландия, 12 мг в Швеция. По-лошата новина е, че у нас употребата на лекарствата заплашително расте - от 92 мг през 2011 г. и 116 мг през 2013 г. до рекордните 121 мг, цитирани в доклада.