Българското военно чудо: Тутраканската епопея

В шестия епизод на документалната поредица "Българско военно чудо" оживява още едно сражение, което е връх за българската бойна слава – битката при Тутракан, която става известна като Тутраканската епопея.

Юни 1913 г. – докато българите се сражават срещу гърци, сърби и черногорци в Македония, без да обяви война румънската армия нахлува в България и с това решава изхода на Междусъюзническата война. Румъния заграбва Южна Добруджа.

Моментът за отмъщение идва само три години по-късно. През 1916 г. Румъния избира страна в Първата световна война и се включва към Съглашението. България от една година воюва на страната на Централните сили. Двете държави са на противникови страни в конфликта и войната между тях става факт на 1 септември 1916 г.

В заповед от този ден до войниците на 4-а Преславска дивизия нейният командир ген. Пантелей Киселов заявява: "Денят на разплатата, който тъй дълго очаквахме, дойде. Войната на Румъния е обявена... Нам се падна завидният жребий да накажем един вероломен и подъл съсед".

Основната тежест срещу румънците и техните руски съюзници трябва да бъде поета от Трета българска армия под командването на ген. Стефан Тошев. Планът е настъпателен, но към 1 септември Трета армия има 60 дружини, 54 батареи и 24 ескадрона, а противникът разполага със 136 дружини, 135 батареи и 39 ескадрона, т.е. на българите предстои да влязат в бой с двойно превъзхождащ враг.

Първата задача на българските войски е да превземат силната крепост Тутракан. Това обаче изобщо не изглежда лесно изпълнимо. Веднага след превземането на Южна Добруджа през 1913 г. румънците започват укрепването на града, не се жалят средства и материали и към лятото на 1916 крепостта е почти готова.

Тутракан е естествено укрепен с няколко дълбоки дола със стръмни страни. Именно по тях са изградени защитни линии. Крепостният форт има формата на полукръг с основа 14 км по река Дунав. Състои се от 15 форта, които са свързани с по две линии окопи, като най-отвън има непрекъсната линия бодлива тел, а пък пред нея има разположени добре замаскирани вълчи ями, дълбоки 2 м. със заострени колове на дъното. Местността пред фортовете е съвсем равна и осигурява добър обстрел на 151 румънски оръдия. Сред тях са и няколко заграбени през 1913 г. български батареи.

Ген. Стефан Тошев справедливо отбелязва: "И имаха право румънците да се гордеят с Тутракан и, при 25-хилядния му гарнизон, да го считат за непревземаем..."

Румънският план предвижда отбрана на Тутракан, докато дойде руската помощ, после настъпление и заемане на четириъгълника Русе-Разград-Шумен-Варна. Но за Трета армия е въпрос на живот и смърт да превземе бързо Тутракан – времето работи против българите, тъй като от север идват руски части.

Атаката на крепостта е под ръководството на генерал Пантелей Киселов и трябва да започне на 4 септември, но се отлага с един ден, за да се довърши съсредоточаването на войските.

В това време командирът на крепостта генерал Теодореску настоява да му се изпратят подкрепления, каквито действително са прехвърлени през Дунав. Получава се парадоксалната военна ситуация, при която защитниците получават превес в жива сила пред атакуващите.

Точно в 6.30 ч. сутринта на 5 септември всички български батареи откриват огън, а за коригирането му е издигнат балон. След артилерийската подготовка, фортовете са потънали в дим, но оцеляват и защитниците им не са разколебани. В 8.00 ч. българската пехота атакува, а нареждането на генерал Киселов гласи: "Всички командири да застанат начело на своите бойни единици!".

Но дори не става нужда командирите да дават заповеди, войниците сами се впускат в атака. Противникът упорито се отбранява и води убийствен огън с всички оръжия. По думите на ген. Тошев: "Огънят продължаваше да събаря десетки, стотици... Вместо да охкат, ранените викаха ура, а живите ги прескачаха". Българите нахлуват в окопите и фортовете и след ръкопашни схватки ги превземат.

Само за 4 часа първата отбранителна линия е пробита. Умората и тежките жертви заставят българите да оставят атаката на 2-рата линия за следващия ден.

През нощта противникът получава нови подкрепления през Дунав и на 6 септември дори се опитва да атакува, но след тежки ръкопашни схватки е превзета и 2-рата укрепена линия. Настъпва невъобразима паника сред гарнизона, командирът на крепостта пръв я напуска и се прехвърля през Дунав. Българската артилерия открива убийствен огън по лодките и салове, с които румънците се опитват да се прехвърлят през реката. Това води до големи загуби сред бягащите, а мнозина се давят в Дунав.

Всички припаси и складове в Тутракан падат в ръцете на българите. Пленени са 480 офицери, 28 хил. войници, 151 оръдия, много пушки и други боеприпаси, както и две знамена.

Победата при Тутракан е зашеметяваща. Три години румънците изграждат първоразрядна крепост, която смятат за непревземаема, а тя рухва за два дена. Цената за успеха обаче е висока – българите дават убити и ранени 210 офицери и 7806 войници.

Поражението е прието от румънците така: "Тутраканския срам не само ни удари плесница по лицето, но повлия дълбоко върху по-нататъшното развитие на войната. Той е първоначалната причина за нашите нещастия и за разгрома който последва".

Действително, с превземането на Тутракан се решава съдбата на Добруджа. С падането на тази крепост се открива най-краткият път към Букурещ, в който българите малко по-късно ще влязат тържествено.

Още през 1916 г. един български автор оценява победата: "Тутракан! Това е възмездието... След победата при Тутракан, казаха: Върнахме си българския град, взехме си Добруджа. Аз казвам: Не град си върнахме... Там си върнахме честта".

Документалната поредица "Българско военно чудо" се състои от 10 късометражни филми, които представят 10-тте най-големи военни постижения на армията ни по пътя към национално обединение. Тя е част от образователната инициатива на сдружение "Българска история" и ЗАД "Армеец", която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет.

Филмите от "Българско военно чудо" се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да ги използват в учебните си часове.