Над 300 хил. българи - нищоправещи, демотивирани...

Регистрираните безработни в Бюрата по труда са малко над 200 000, а хората в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат, нито искат да се регистрират като търсещи работа, са над 300 000, обяви социалният министър Бисер Петков на конференция за демотивираните българи, организирана от Фондация "Фридрих Еберт" и от Института за икономика и международни изследвания.

В началото на ноември институтът и фондацията представиха изследване, според което групата на "нищоправещите" е от над 300 000 души, което е два пъти повече от това, което се предполагаше. Според експертите тези хора са огромен резерв на пазара на труда - близо 10 процента от работещите. Те обаче не допринасят за социалните системи и генерират бедност, маргинализация и сива икономика.

Експертите от института са категорични, че към тази група действащите досега мерки не работят, затова трябва да се мисли за качествено нов подход или поне преосмисляне на досегашния.

Данните сочат обаче, че 16% от тези 300 000 не са работили никога, а близо 70 процента са тези, които не са работили над 2 години.

Според бившия социален министър Ивайло Калфин профилът на тези хора е различен - предполага се, че те са с ниско образование и многодетни, но изследването показва, че 66 процента от тях са със средно и висше образование.

Те са равномерно разпределени в обществото, като има тежест за младите хора, особено тези, които не са започвали работа и тези в предпенсионна възраст, които не намират смисъл да си търсят работа и да се обучават в курсове.

Според председателя на парламентарната социална комисия Хасан Адемов възрастните са най-рисковата и неизследвана група.

Голяма е и групата на младите жени, което се обяснява с отглеждането на деца. Има майки, които 5-6 години са извън пазара на труда и трудно могат да се върнат на работа. Според експертите дългото майчинство в България също допринася за това.

Голяма част от демотивираните живеят в семейства, в които единият има доходи и това се приема. Това е един от факторите, които генерират бедност при децата. Част от демотивираните си признават, че получават доходи от сивата икономика - 17%.

Заплащането се извежда от изследването като основен мотивиращ фактор, но според Ивайло Калфин политиката по доходите е важна, но не трябва да се надценява при решаването на проблема. Очакванията на хората са за заплата между 500 и 1000 лева, което е постижима сума, но въпреки това в групата на хората, които нищо не правят, има такива, които повече от пет години са извън пазара на труда.

Психологическите задръжки при някои са водещи, особено при по-възрастните хора, които изпитват срам и страх тепърва да бъдат нови работници, да бъдат обучавани в нови умения. Експертите смятат, че за тях трябва да се осигури психологическа помощ, да има пробни наемания и други мерки.

Социалният министър Бисер Петков очерта текущите мерки, които се прилагат и посочи, че някои от тях все пак са работещи. Такава е Националната програма за активиране на неактивните, която е удължена до 2020 година, мерки по ОПРЧР, инициативата "Готови за работа".

Петков припомни и вече действащата промяна в Кодекса на труда, която позволява по-ранно връщане на майката на работа, при което тя получава половината от обезщетението. Има интерес към промяната, допълни той.

Според експертите трябва да се стимулират младите майки да се връщат по-рано на работа. Това предполага облекчени условия за отглеждане на деца, безплатен и гарантиран достъп до ясли и градини, по-добро регулиране на болничните за родители на малки деца и създаване на социални услуги за подпомагане в дома.