Болниците не са търговци, парламентът ще се намеси ли?

За законодателни промени, с които да се сложи край на вечните дългове и заплахата от фалит на някои болници, призова д-р Иван Кокалов, представител на синдикатите в здравеопазването.

Според него лечебните заведения трябва да бъдат подпомогнати и да се намери начин да им се отпусне финансова помощ, но за да не се наливат пари в пясъка, трябва законодателят да се намеси. "Още повече, като членове на ЕС, за всеки гражданин на ЕС трябва да се осигури равен достъп до качествено здравеопазване. Такъв достъп в България не го виждам, още повече, с предстоящия фалит на общинските болници", заяви категорично той пред БНР.

Д-р Кокалов посочи конкретните промени, които трябва да се предприемат, за да няма проблеми с финансирането на болниците.

"Първо трябва да се премахне търговският характер на държавните и общинските болници. Те не са търговци и те трябва да са регистрирани по специален закон и финансиране, така както е в много от развитите страни на ЕС. Второ – задължително трябва да се смени начинът на финансиране, тъй като този начин с пътеките създаде и корупция, и лъжа, и измама. Трябва да се промени и начинът на заплащане на труда, за да се гарантира, че ще има достатъчно персонал", обясни д-р Кокалов.

Според него е необходимо политическо желание да се смени моделът на държавното и общинското здравеопазване.

Той коментира и трудностите, които срещат директорите на общинските болници в страната като заяви, че е необходима промяна в начина им на работа: "Колегите директори повтарят грешките от миналото, а искат промяна".

Шефът на болницата във Велики Преслав д-р Иван Димитров, чиито персонал също протестира днес, сподели, че най- големият проблем са лимитите и медицинските стандарти, които "се оказват пречка и ненужно оскъпяване" на работата.

Според нея трябва да има регулация, но лимитите би следвало да бъдат обвързани реалистично с медицинските потребности на населението в дадения регион.

Димитров нарече "оправдание" твърдението на МЗ, че няма как да бъде отпусната целева помощ на общинските болници.

"Искаме помощта да бъде целева, защото има една методика за разпределение на средствата в НЗОК, която през годините доказа статистически, с публично известните резултати, че има огромно изкривяване при разпределението на финансовия ресурс. За пример мога да дам, че определени специалност и определени области са далеч по-добре финансирани отколкото други. Например между една област Кюстендил и Пловдив по дадена нозологична единица съществува 28 пъти разлика. Нали не приемаме, че има епидемия от дадено заболяване там", каза той.

Димитров изрази надежда, че МЗ ще направи ревизия,  която да завършва с коректна оценка на това какво може да произведе системата на здравеопазването с наличния си финансов и кадрови ресурс.

"Ако го наречем "продукт", би следвало да има характеристики, които да бъдат описани и задължително записани в нормативните документи. Към настоящия момент в нито един нормативен документ на Министерство на здравеопазването това не е посочено. Оттук излизат и медицинските стандарти, тъй като ние произвеждаме диагноза и терапия. Стандартите трябва да бъдат три до четири - за качество а не по нозология. Оттам ще дойде и остойностяването на труда. Тогава не можем да получим една система, която да може да се измери и да може да се управлява. Затова имаме толкова неуспешни опити, защото това не е направено", допълни той.