Дават касова бележка! Но дали е касова, или е бележка?

Над 330 млн. лв. годишно са загубите за бюджета от неотчитане на търговски обороти само в девет от най-рисковите браншове, чиято дейност Националната агенция за приходите (НАП) наблюдава, отчитат от Агенцията.

Инспекторите разкриха нови схеми за укриване на приходи с използването на компютърни системи с фискална памет в последните месеци. Сред тях са печатането на касови бележки, които не се отчитат във фискалната памет, но приличат на истински фискални бонове. Друга често разпространена практика е манипулиране на софтуери, чрез които се управляват фискалните устройства, което води до неотчитане на действителните размери на приходите от продажби на стоки и услуги.

По време на летните и зимните контролни кампании на НАП са открити и софтуерни манипулации на фискални системи, при които устройствата са програмирани да отчитат например всяка втора или всяка трета продажба, вместо регистриране на целия оборот.

Заради неиздаване на касови бележки, както и установени манипулации на фискални устройства, през миналата година са запечатани над 2000 търговски обекта.

С последните промени в законодателството, което регулира отчитането на продажбите, са въведени нови изисквания, според които всеки касов апарат трябва да предава по изградената дистанционна връзка и данни от всяка касова бележка към сървърите на НАП. На касовата бележка, която се предоставя на клиента, ще се отпечатва QR код. Чрез този код всяко лице ще може да провери отчитането пред НАП на издадената му касова бележка.

За да изпълнят новите изисквания, регистрираните по ЗДДС фирми, с изключени на тези, които използват Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност, трябва да надградят софтуера на съществуващите си фискални устройства до края на 2018 г. А нерегистрираните по ЗДДС и тези, които регистрират и отчитат продажбите си чрез ИАСУТД - до 30 юни 2019 г., отчитат от приходната агенция.